Реч! Реч омайна!
Реч – каква
хубава дума! Хубава дума за най-хубавото, което ни свързва, ежедневно,
ежеминутно, навсякъде.
Това я прави
най-живата, най-силната част на изкуството.
И ето, жегна ме
една мисъл: защо отсъства речта, като артистична изява от публичното ни ежедневие?
От улиците ни?
Пословично стана
изразът уличен музикант. По-рядко, но се срещат улични певци, даже хорове, марионетни
и пантомимни артисти, жонгльори. Разбира се, трябва да се споменат и уличните
художници.
Но защо няма
такива, които да ни прочетат – или да ни кажат по памет – едно стихотворение
или откъс от било то роман, новела или есе.
Да чуем реч,
която да докосне сърцето ни, ва ни накара да се замислим. Да преживеем един миг
на удавалствие?
Трудно ли е
това?
От хиляда души
един знае да свири на някакъв инструмент. Да пеят повече могат. На дя говорят
могат (почти) всички.
Защо да не
опитаме да дадем място и на речта по улиците?
Вероятно
пионерите на тази инициатива ще имат деликатна задача: да подберат подходящ
текст, подходящо време и място за изявата си, да се преборят с напълно
разбираемите опасения, породени от новостта на тази форма.
Вероятно имената
им няма да влязат в историята и даренията на публиката ще са пре-скромни. Но и
така си заслужава.
Отлично
предизвикателство – първо за теб самия.
* * *
Няма коментари:
Публикуване на коментар