Питам аз

 

Откак съществува училище няма спор, че то трябва да се реформира. И сега в България кипи работа по задачата.

Особено внимание, истински страсти породи намерението на министерството на образованието да въведе един нов предмет с доста неясното  и провокиращо название Добродетели и религия. Напълно естествен и разумен е стремежът да се търси оптимална структура от „предмети“, която да обхване и канализира знанията и уменията на учениците. Важно е това да става комплексно, но в този случай това натегорично липсва. Има обаче и ред други причини да се отхвърли този план на министерството и да се търси нещо ново и обещаващо.

В този дух предлагам едно коренно различно решение: един радикално нов предмет, на който, признавам, все още не мога да намеря подходящо название. Да го наречем условно питанка.

По питанката няма учебник, няма образователен план. Но е необходимо много добре изработено методическо помагало за учителя. Същността на питанката е смяната на ролите: учениците изпитват, учителят отговаря. Това трябва да се постигне с подходящи „правила на играта“, с необходимата гъвкавост и целесъобразност.

Целта не е да се играе пародия на традиционната фигура „учител-ученик“, да се търси отмъщение („бесим палача“), а постигането на две изключително важни цели.

Първата е да се учат учениците да питат (докато цялото училище ги учи почти единствено да отговарят на поставени въпроси).

Втората цел да даде възможност, да предразположи учениците да се отворят, да споделят тези свои преживявания, тревоги, страхове, болки, съмнения или дори просто любопитство, за които чакат отговор.

В технологията на питанката би трябвало да се ползват при възможност три форми на отговор: отговор на учителя, отговор на други ученици от класа и отговор на въпроса от този който го задава.

Много важна ще бъде ролята на учителя първо да генерира смелост да се пита, особено при свенливите и затворените ученици, да развива културата на питане и най-вече критичност по огношение на отговорите.

А ако се прави стенограма на часовете, в края на учебната година може да се роди една уникална христоматия, която да остане чудесен спомен за цял живот.

 

* * *