Реквием за един сън

Съдбата ме е белязала с дарбата да сънувам минало и бъдеще, било и не било, хубаво и лошо. Пророк на сън... Случвало ми се е да се събудя с решение на сложни задачи, а дори и с готово хаику...

Преди повече от половин век, като ученик сънувах един от най-хубавите си сънища. Сън, в който главното играещо лице беше родната Варна, такава, каквато вероятно ще е в 2110. Приказна, достойна столица на една нова Атлантида...

Но ето, в действителността скоро дойде времето на промените. Нови илюзии разбиха старите илюзии. Магазините се изпълниха със стока, повърхностите с реклама, въздухът с демокрация и крясъци, улиците с боклуци и бездомни кучета. Но страната и с нея Варна опустя. Опустяха умовете и сърцата. Новоизлюпени бизнесари и политикани си развяха байряците, само от един друг обезпокоени, от никой друг необезпокоени.

Боли ме за хората. Боли ме за страната.

Боли ме за Варна, за моя сън...

Каква картина ни предлага днес лятната столица на Бълтария, перлата на Черно море, кандидатът за културна столица на Европа? Занемарени сгради, рухнали огради, разбити тротоари, и те заети от коли, навсякъде боклуци и бездомни кучета, включително по плажове и градини, които би трябвало да са гордостта на града.

Боклуци и бездомни кучета? Позор за селище, което иска да е част от цивилизацията!

Позор и три пъти позор!

Позор е да се трае този позор, който може да бъде измит за 24 часа!

А да се трае 24 години е убийство за достойнството на живите!

По-точно: самоубийство!

Може би е време да пея реквием за хубавия си сън за Варна?

О, не! Ще чукам кремъка на вярата в сънищата за да скокнат искри.

Тесла

Има благи мигове, когато спомени прилитнат от някъде си, кацнат на рамото ни и нежно зачуруликат.

Така ме навестиха картини от детските години, и кой знай защо, видях малкото радио, което стоеше на една полица ту тук, ту там в кухнята, но все някъде над леглото в ъгъла до вратата. Като влезе човек, с едно движение запали лампата и включи радиото. Малък, тъмно-кафяв апарат беше, с финна решедка с цвят на слонова кост. Звукът му беше чист. В тъмното скалата светеше като прозорец на една вълшебна къщичка.

Благодарим ти, пане Тесла!

И ето ново чудо: няколко щраквания и мрежата ми дарява снимка на нашето отдавна изчезнало радио. Гледам го, чувам го... Усещам как птичката-спомен префръква от рамото на сърцето.

Нелсън Мандела (1918-2013)

Зад решетките те притежаваха моето тяло, моя труд, моето време и моя живот, но аз никога не им позволих да притежават ума и сърцето ми. В деня, когато бях освободен, трябваше да мина за последен път през проверяващия караул. На портала се спрях и погледнах назад към килията, стиснал зъби и юмруци. Болката и омразата, събирани ден след ден в каменните кариери, нахлуха в ума ми - исках да отмъстя. Но това трая само няколко секунди. Погледнах напред към света, в който влизах отново след едно твърде дълго отсъстване, и си казах: „Те са ме притежавали толкова дълго – няма да им позволя да ме притежават отново.”

Свят без насилие

От както човек се сдоби с повече сила, отколкото му даде дивият свят, навсякъде се сблъскваме с насилие. Но насилието не решава нищо, а само отравя още повече и тъй отровеното ни жизнено пространсво, погубва сърцето и разума на човека.

Всичко, което е реално е разумно. Всеки реален проблем е разумен проблем, който може да се реши разумно. Затова истинската сила е на страната на безнасилните общности.

Това е посоката на прогреса. Това е единствената посока, в която може да напредваме.

Но нози нов свят без насилие не идва от само себе си. За това трябва да се прави, да се прави много, да се прави заедно.

Значително трябва да се намалят обществените разлики. Трябва да се ограничат проявите на богатство и разточителство, които водят до законно възмущение.

Истинска революция е необходима в превръщането на знанието и културата в общо богатство.

Трябва да се подобри правотата и ефикасността на правосъдието.

Трябва да се осигурят реални обществени механизми и институции за помощ на изпадналите в безизходно или така изживяно положение.

Трябва да се увеличи обществената и особено административната помощ за защита на семейния живот. Трябва де се въведат нови форми на контрол и превенция срещу насилието в семейството.

Училищната система постоянно трябва да се занимава с въпросите за посрещане и решаване на конфликтите.

Обществените органи на реда трябва да прилагат принципа на нула-търпимост към насилствените престъпления.

Трябвя дя се забрани в ежедневието носенето на огнестрелни и други особено опасни оръжия, както за органите на реда, така и на служителите от фирмите за безопасност.

Трябва да се хуманизира наказателното право и формите за наказание. Със затвор трябва да се наказват само извършителите на насилствени престъпления. С най-интензивни средства трябва да се осигури превъзпитателното въздействие на затвора.

Трябвя да се борим срещу култа на насилието, за оформянето на култ към безнасилието. Трябва да се забрани прякото показване на насилие в търговските медии.

Трябва да се държи на дневен ред делото на разоръжаването. Възможно най-бързо трябва да се започне с една дългосрочна програма за разоръжаване и контрол върху оръжията. Развитиета на оръжията трябва да се постави под най-строг международен контрол.

Покрай изстраданите принципи, с търпение извоювани закони, трудно постигнатите резултати, истинска гаранция за успеха са тези хора, за които безнасилието е вътрешно убеждение и които са достатъчно смели да защитават безнасилието от всяко насилие, кога да е, къде да е.

Обръщаме се към всеки! Спри за един момент и се замисли по тези въпроси! И стани част на безнасилието! Приеми го, прилагай го, бъди негов посланик! Никога не вдигай ръка на детето си, на другаря си, на чужд, на противник!

Търси решението! Мисли!

* * *

Движението на Света в промяна

Мисията на Движението на Света в промяна (ДСП) е да работи по следните задачи:

- да опознаем и да разберем по-добре света, в който живеем,

- да помним всички онези важни цели, благородни идеали, които са водили човешкия дух през хилядолетията,

- да формулираме ясно новите общи цели на днешните поколения, задачите, които им се падат,

- да освободим повече сили за постигането на тези цели.

Движението изпитва пълно уважение към събраното в човечеството огромно знание, но смята за важно и обновлението в него.

За движението поредицата Светът в промяна и едноименния интернетен портал са важна опора, но намира за важно да работи и се развива като истинско живо обществено движение, с отговорност да използва всички възможности, бдително да пази своята независимост и самостоятелност.

Движението е готово да посрещне най-различни предизвикалества, на които да даде иновативни отговори.

Убеждението на движението съвпада с думите на Рей Бредбъри от неговия пророчески роман 451 по Фаренхайт: „Това е чудесното в човека, че никога не губи смелостта си и волята си; отново и отново започва, защото знае, че е важно и си заслужава да започне отново.”

Движението посреща с отворени врати всички, които са готови да мислят и да действат.

Мотото на движението е:

Знание-Общност-Радост

Иновацията

Големи задачи стоят пред нас. С големи възможности разполагаме. Човешкият гений е неуморим и неизчерпаем. Но виждаме – или не виждаме – с колко трудности се сблъсква той.

От дълго време иновацията не е въпрос на чест и достойнство, а най-твърд бизнес. Само по себе си това не би било трагедия, ако не виждаме, че по-голямата част от новаторския потенциал на обществото остава неизползван. Това забавя, в даден случай, трагично забавя решаването на важни актулни, не рядко съдбоносни проблеми. За дя се схване тежестта на тази неразсъдност, нека всеки си помисли за свои близки, страдащи – независимо по каква причина. И сега мислете за това, че с едно по-разумно оползотворяване на иновацията, страданието на този наш близък човек можеше да бъде предотвратено.

Какво липсва, защо липсва необходимото за гарантирането на иновативното развитие? Две големи задачи трябва да се решат, две задачи от революционен мащаб. От една страна трябва да се осигури по един демократичен и прозрачен начин пълна правна, финансова и административна помощ за реализирането на всичко ново, което е общественополезно. От друга страна трябва да се победи антииновативната политика на големите мултинационални фирми, които в интерес на максимализирането на консумацията, днес са най-опасните врагове на развитието.

Отдавна го декларирам, и сега най-тържествено го потвърждавам, че безвъзмезно предлагам на обществото решения за един ред проблеми, включително изброените в бележката за дезастрологията. Само едно изискване имам: поврат в отношението към иновацията!

Дезастрология

През 1985 издадох (на унгарски) книгата Опастности и оцеляване. В нея дадох по реда на една специално разработена типология описание на основните природни и обществени катастрофи, които застрашават човека и обществото. Това беше тежка и тягостна задача, отчасти свързана с някои теми на тогавашните ми служебни ангажименти, но отговаряща и на засилващо се вътрешно безпокойство по отношение на възможностите на човешкия разум. Роля играеше в авторските амбиции и една изразена носталгия към математиката, която тук беше засегната в най-различни посоки: от теорията на вероятностите, през най-модерните абстракни теории на кластерите, на фъзи-множествата, включително на най-конкретно формулирани тeории на катастрофите, до върха на приложението на математиката: математическото моделиране.

Много автори навсякъде по света намират тази тема за златна мина. Не минава ден без да се появи нова книга със сензационни данни и разкрития по един или друг въпрос. За съжаление обикновенно липсва реалният анализ и най-вече въпросът: какво да се прави. А това е решаващото. Днес ние разполагаме с невероятно могъща наука и техника. На практика още сега човек е с способен с помощта на науката да даде отговор на всяко предизвикателство, с помощта на техниката да реализира всеки проект.

Спокойно може да се каже, че трагедията на цивилизацията ни е неспособността на обществото да осигури първенство на обществените интереси в управлението, в определянето на стратегията на развитие. Частният интерес е категоричен: печалба сега и тук, печалба на всяка цена. Филантропията на частния интерес най-често е един икономичен маркетинг, а не компромис и самоограничение. Общественият интерес е рационален и способен на мислене с далечна перспектива. Стар, може да се каже класически антагонизъм, на който ще се върнем в други бележки (Движението на Света в промяна, Новото общество).

Кои са десетте най-важни опасности за човечеството през следващите 100 години?

Нарушаването на озонната защита на Земята

Замърсяването на световния океан

Недостиг на хранителни продукти

Засилване на социалните конфликти

Появата на нови заразителни болести

Недостиг на питейна вода

Изчерпване на фосилните енергийни суровини

Атомна катастрофа

Засилване на етническите конфликти

Космическа катастрофа

В това изброяване вземам предвид вероятността на катастрофата и евентуалните пагубни резултати. Това естествено не може да служи за практическо указание за действие, а има цел да подтикне към разсъждения и към решимост да се действа – разумно и колективно, под знака на обществените интереси.

Аполон се влюбил в Касандра („която оплита мъже”), красивата дъщеря на троянския владетел Приам, и обещал да ѝ даде дарбата да пророкува. Касандра първо откликнала на любовта на Аполон и той ѝ дал обещаната дарба. Касандра обаче се разкаяла за връзката си с Аполон и не пожелала да тръгне с него. Разгневеният бог не й отнел дадената дарба, а я наказал със злата участ никой да не вярва на думите ѝ. Днес дарбата да предвиждаме ни дава науката, но злата участ все още ни спохожда...