понеделник, 13 юли 2015 г.

Безброй...

Из писмо до приятел:

Безброй са хубавите неща в живота: пътуване, сърбане на чудесен коктел с чудестни приятели, чешене там дето те сърби, безброй са хубавите неща в живота..

На мен задачите ми ми дават най-голяма радост...
да сложа основния камък на храма на Вярата в човека...
да напиша моя Пътевод за живота...
... и още няколко неща, почти безброй :)




вторник, 5 май 2015 г.

Цивилизацията

В края на 2015 в Унгария – на унгарски – излезе от печат книгата ми със заглавие Цивилизацията.
Тази кратка монография е том от научно-популярната поредица Светът в промяна, която издавам и редактирам вече 20 години. С нея в известна степен сам наруших няколко правила на поредицата, давайки глас на сериозни тревоги, свързани със съдбата на земната цивилизация, но най-вече на множество нови мисли, виждания, теории и съвсем конкретни предложения.
Вместо изложение, сега предлагам само един бърз превод на съдържанието на книгата. В по-следващите бележки на блога ще се върна на темата.

Съдържание
I. Обществото на историята
1.Минало
2. Настояще
3. Бъдеще
II. Знание и сила
1. Компетентният човек
2. Компетентното човечество
3. Пътепоказател за живота
III. Човек и общност
1. Човекът и неговите отношения
2. Обществото и неговите отношения
3. Вярата в човека
IV. Труд
1. Усилието
2. Предприемането
3. Мярката
V. Съзнанието
1. Изграждането на рая
2. Отговорността на надживяването
3. Създаването продължава
VI. Радост
1. Радост и съществуване
2. Радост и компетенция
3. Радост и щастие
VII. Прогресът и неговите сили
1. Идеите
2. Участващите
3. Революциите

Особена радост за мен е, че един ред важни мисли и ипициативи, изложени тук, бяха първо публикувани в книгите ми на български „1938” и „1935”.
Но най-голяма радост ще е пълният превод на Цивилизацията, на който се наемам лично с нескриваното намерение да извърша колкото се може повече поправки в текста.
Тук искам да споделя и вестта за акцията, която подехме на един реномиран американски сайт за социално финансиране с цел превода на книгата на английски: Help the Change YouWant to See in the World
Трябва открито да призная, че успехът на тази акция ще е от рещаващо значение и за превода на български. Затова предварително благодаря за всяка подкрепа.
Разчитам на по един долар от хиляди заинтриговани читатели, и решително не разчитам на спонсорите от „края на историята”.



сряда, 22 октомври 2014 г.

Орфей...

Днес ме изненада един въпрос: защо няма у нас култ към Орфей?
Остър и нетърпелив въпрос. И не ми дава покой.
Не, аз не обичам култовете и религиите. Но почувствах болезнена празнота, осъзнах, че ми боли липсата на култ към Орфей...
„Уважявай баща си и майка си!...” – ни учи библейското учението.
Уважявай Орфей и нему подобните за да имаш хубав и дълъг живот! – те уча аз.
Кога и защо загубихме това, което дължим на Орфей? – нека учени хора да търсят причините. А ние да градим – новия култ!
Трябва да преоткрием всичко важно и ценно, което бележи пътя на това чудо през изминалите 3000 години.
И трябва да творим и да строим!
Нека има – пак? – едно ежегодно надпяване на потомците, които търсят истинката вълшебна музика на Орфей! Всеки град да има площад Орфей! Учебниците да пишат за Орфей! Музиканти, поети, философи и движения да служат на орфисткото възраждане! Да се издигне музей на Орфей!
Да ни освети гордостта, че живеем на земята на Орфей!




* * * 


вторник, 9 септември 2014 г.

Моята вяра, че утре ще бъде живота по-хубав, живота по-мъдър

Вяра

Ето — аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! —
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
„Как, искаш ли час да живееш?“
Веднага ще кресна:
„Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!“

За него — Живота —
направил бих всичко. —
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.

Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.

Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? —
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.

Какво ще остане
от мене тогава? —
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право —
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! — Не струва! —
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!


Никола Вапцаров


четвъртък, 7 август 2014 г.

Амелия Ерхарт (1898–1937)



Смелостта е определената от живота цена на покоя.
(Амелия Ерхарт)

2 юли 1935 – Амелия Ерхарт (1898–1937) става първата жена, прелетяла Тихия океан. През 1932 година тя вече прелетява Атлантическия океан. Изчезнала безследно над Тихия океан през 1937, при опита си да направи околосветска обиколка със самолет.


От книгата 1935

вторник, 29 юли 2014 г.

Френската...

За много неща съм благодарен на сьдбата. За такива неща, които ми дадоха повече, отколкото е обичайно. Ето на, рядката, какво ти рядка, уникалната възможност да израсна в театър, в истински театър... Но за това друг път...
Подобно щастие беше да попадна във френската гимназия. Тя току преди година беше се преместила от Ловеч (там я изкара и сестра ми) във Варна.
Фантастични години изкарахме там с фантастични учители, директори, преподаватели и другари...
После се пръснахме из страната и по света... И ето, че след десетилетия ме връхлетя щастливата идея да създам една страница за „френските” от цял свят. Много са. Но успях да ги събера на сайта си, а после и във Фейсбук (тук вече имаме повече от хиляда фена от цял свят).


Двойна радост и двойна гордост. Признавам, лична радост и гордост (иначе защо бих го правил). Но истинската радост и гордост е това, че тази мрежа на френските лицеи по света е на възпитаник на варненската гимназия Фредерик Жолио-Кюри.

Хайде, приятели, чакам ви! Има какво да споделим! Помежду си, пък и с новите поколения.