Отворено писмо

Уважаеми господин Иван Портних!

С радост следя развитието на Варна. Следя го с голямо внимание и възторг още от детските си години, когато след трудните следвоенни години отново започна строителството в града, и особено оформянето на Морскатата градина (със съжеление мислех за децата от улица Пал). Спомням си колко бяхме горди всички със Спортната зала, където Международния Олимпийски Комитет организира поредния си конгрес . Какво чудо беше новият Летен театър със характерната си архитектура и светлинната завеса. По-късно за години изникнаха огромни жилещни и курортни комплекси. А и всички други области на живота от промишленост до спорт, от култура до здравеопазване, от търговия до транспорт си имаха своите успехи: „първо в България“, „първо на Балканите“...

Спомням си и за наивните ни понякога опити, за тъжни неуспехи, за комични мудности, за романтични илюзии. Как дълги години, понякога десетилетия чакахме за да стане нещо след първата копка. Спомням си как – съвсем неофициално, но с най-голяма сериозност – направихме „виртуално“ първата копка на новата Варненска опера, за която днес вече не се и говори.

Спомням си за амбициозния международен конкурс за нов център на Варна, и за хиляди още спомени, планове, мечти.

Едно е важно да държим предвид, бед да изпадаме в крайностите от еуфория до депресия: Варна по някакъв щастлив начин тръгна по пътя на едно наистина импониращо развитие през последните – кратки и по-често бурни – 150 години. Безспорно развитие имаме още в края на 19-я век, между двете световни войни, през десетилетията на социализма и през сложните и противоречиви десетилетия на сегашния ни преход. Десетки символа можем да посочим за това непреклонно развитие.

Но какво са 150 години за десетте хилядолетия на този център на европейската цивилизация?

Не, не го казвам това за да имаме търпение. Напротив, казвам го, за да не забравяме никога своята отговорност към тези десет хилядолетия, към самата европейска цивилиация.

Убеден съм, че развитието на Варна устремно ще продължава и през следващите десетилетия. Но никак не е излишно да внасяме в това – в основите си спонтанно и органично – развитие специални импулси. Такива са преди всичко нови идеи, които са в синхрон с наследството и възможностите на града.

Вярвам, че изложените от мен през последните години, главно в блога ми Буден дневник идеи и предложения ще бъдат – днес или утре – в услуга на тези необходими за бъдъщето на Варна импулси.

Особено бих желал да припомня за следните инициативи:

- създаване на Варненска Морска Академия,

- създаване на Варненския балетен театър,

- създаване на Международен институт по стара история,

- осигуряването на абсолютен приоритет на стартъповата промишленост, с изграждане на мостове към най-големите центрове на иновацията в света.

Уважаеми господин Иван Портних!

Надявам се, че тук споделеното с Вас ще Ви помогне в отговорната Ви задача на кмет на Варна.

Оставам в служба на родния си град.

С уважение,

Тодор Симеонов

Будапеща

Връзки към по-важните предложения

- Варненска Морска Академия

- Варненския балетен театър

- Международен институт по стара история

- Приоритет на стартъповата промишленост

- Златото на Варна

- Варна – балетна столица

* * *

Да тръгнеш в обещаващата посока

За развитието на Варна през следващите десетилетия решаващо би било включането ни във вълната на новата научно-техническа революция, която поради разни съображения предпочита за себе си израза инновация.

В движението на тази нова вълна активна роля играят така наречените стартъпове.

Каква пародия на чуждопоклонническото приемане на модни думи от модни езици: един стар тъп направи стартъп, па смая света...

Но можем ли да си измисляме собствен израз за всчко ново? Как и защо?

Ще се върна на тези въпроси, защото са важни и интересни, но сега да не се откланяме от почнатата тема. Само ще си позволя да ползвам по-нататък като синоним на стартъп думата тръгнар.

Та мислейки за бъдъщето развитие на Варна, убеден съм, че една от най-важните стратегически насоки е осигуряването на възможно най-благоприятни условия за създаването и работата стартъпове.

Как да се създават такива условия при сега дадените правни и финансови възможности на града? Безспорно това не е лесна задача, но тя си има възможности за решаване. Важното е да има яснота и съгласие по нейната важност.

В рамките на тази бележка само едно конкретно предложение ще имам: да търсим умно и настойчево международно сътрудничество, и то най-вече в онези посоки, от които можем да имам най-голяма полза. Би било добре да знаем, че в тази област Израел има невероятна преднина, за това би било решаващо едно тясно сътрудничество с някой израелски град, евентуално – безспорно това би било най-добре – с Тел-Авив. За съжаление Варна още няма побратимен град от Израел. Може би сега е моментът именно с такава умисъл да потърсим партньор. Вероятно с предлагането на добри условия ще можем да привлечем няколко израелски тръгнара, а за други да направим изгодно съдружаването с наши. Във всеки случай това лесно може да стане добра шжола за тази форма на предприемачество, а с време да се оформи един иновационен мост между Тел-Аввив и Варна. Едно направление, което сега има хубави шансове.

А нашите шансове зависат преди всичко от готовността бързо да се ориентираме и бързо да тръгнем в обещаващата посока. Междувпрочем това е и тайната на всеки – успешен – тръгвар.

* * *

Например Лион

Варненски балетен театър

Заповядайте на новата постановка на Варненския балетен театър!

Варненски балетен театър? Не съм и чувал за такъв! От кога съществува? И коя е новата му постановка? С удоволствие бих я видял, която и да е! Вълшебно изкуство е балетът!

Вероятно такива мисли – и въпроси – ще минат през ума но този, който прочете заглавието и първото изречение на тази записка. Шега? Провокация? Сън в лятна нощ?

Да го наречем както искате.

Но, надявям се, мисълта ми е ясна.

Варна заслужава един собствен балетен театър. А и никак не е нереална такава инициатива. На практика не се изисква повече нищо – и може би най-малкото екстрени субсидии от страна на бедната ни държава. Необходимият за това състав и сега работи в рамките на Варненската опера. Дайте му творческа автономия!

И разбира се, правото, дори в известно отношение задължението да дава повече на жадните за това изкуство – и в качество, и в количество (репертоар и брой на спектаклите).

Варненския балетен театър би бил отличен стопанин-домакин на международния балетен конкурс (най-ценната и най-реномирана международна изява на българската култура), а за в бъдеще и на един вътрешен балетен фестивал под формата на ежегоден преглед на новите балетните постановки в страната.

Във Варна беше създадена една специфична административна рамка за театъра, операта и филхармонията. Тази конструкция си има своите положителни и рационални елементи. Сериозна грешка е обаче тази рамка със своето дълго и неудачно име да се явява по афишите в града.  Нека на афиша на Варненския театър да пише Варненски театър, на афишите на Варненската опера да пише Варненска опера. И на афишите на Варненския балетен театър да пише: Варненски балетен театър.

А нека да си има единна рамка, единно счетоводсво, едина шивалня и т. н.

Но творчеството да е в ръцете на творческите състави.

Нещастието премного пъти се е зъбило на Варна. Но немалко пъти й се е усмихвало щастнието. Обвързването на града с балета чрез Международния балетен конкурс  е една такава усмивка на щастието.

Който си тачи щастието, има надежда то да му бъде чест гост.

За това преди десетина години публикувах един ред идеи за задълбочаването на това обвързване на Варна с балета. До сега почети нищо не е реализирано от тях. Знам, време, понякога много-много време трябва за приемането на подобни инциативи, дори ако те технически могат да бъдат решени за дни.

Вяра и оптимизъм, скъпи приятели!

И чакайте с нетърпение новата постановка на Варненския балетен театър.

* * *

Например

Ей закон - апева

Варненската халколитна цивилизация

На 1 октомври 2010 г. в гр. Варна се проведе научна конференция „Свещеното знание на Варненската халколитна цивилизация”, организирана от Съюз на учените – Варна, Община Варна, Технически университет – Варна и ВВМУ „Н. Й. ВАПЦАРОВ”, с подкрепата на фонд „Научни изследвания” при Министерство на образованието, младежта и науката.

Всички изложени материали са свързани с проведените изследвания на исторически артефакти, тематично свързани и даващи основание за издигане на хипотезата за „Свещено” знание на Варненската халколитна цивилизация.

В края на работата на конференцията „Свещеното знание на Варненската халколитна цивилизация” беше приета следната РЕЗОЛЮЦИЯ:

Ние, участниците в конференцията „Свещеното знание на Варненската халколитна цивилизация”, се обединяваме около констатацията, че културното наследство на Варненския некропол категорично доказва уникалността на свързаната с него цивилизация и правим следните предложения до представителите на държавната и местната власт:

• Компетентните органи да предприемат необходимите мерки за промяна на статута на района, в който се намира Некрополът и да осигурят необходимите средства за превръщането му в действащ исторически обект.
• Да бъдат продължени разкопките, свързани с Варненския халколитен некропол, за което има достатъчно основания и действена експертиза от страна на научната общност.
• Да се предприемат необходимите стъпки за влючване на Варненския некропол в списъка на ЮНЕСКО на обекти от световното културно наследство.
• Да се подготви и изпрати аргументиран доклад до Ръководителя на ЮНЕСКО г-жа Ирина Бокова за резултатите от проведената конференция, като в него се инициира финансиране на хидроакустични изследвания на останките от варненската халколитна цивилизация на дъното на Варненското езеро, под егидата на Съюза на учените – Варна и Археологически музей – Варна.
• Да се обмисли възможността за изграждане в гр. Варна на мемориал, посветен на свещеното знание на най-старата в света цивилизация.

http://www.su-varna.org/novini-10/1-10-10.htm

* * *