За ваксинацията

Не, скъпи братя и сестри, ваксинацията

не е по-гадна диктатура

от това да караш колата

в дясното платно!

Да сте живи и здрави!

* * *

СЕВЕРНОТО ЧЕРНОМОРИЕ И АРХЕОЛОГИЧЕСКИ КОМПЛЕКС ЯЙЛАТА! НЕЗАБРАВИМО МЯСТО...

E. Waldteufel - Les Patineurs The Skaters Op. 183

Криворазбраната демокрация

 

 

Криворазбраната демокрация

 

Смешна позорищна

игра

Написана

от

Т. А. Симеонов

 

Б(удапеща и Варна)

2021 година

 

© Т. А. Симеонов

 

 

* * *

 

Моцарт - докосване

 

Тук, някъде в Галактиката, по-точно във варненския Драматичен театър, сега, някога, по точно в 7 часа вечерта на 2 септември 2021 година светлините угасват за да започне премиерата на Амадеус.

И ето, изригва чудото на изкуството.

Благодаря на Съдбата, че съм тук и сега.

Премиера на пиесата на английския писател Питър Шафър (1926-2016), написана в 1979 и играна оттогава на десетки големи сцени. Постановката е на младия, но вече доказал гост-режисьор Стайко Мурджев.

Чудото на живото изкуство ме поглъща. Нищо от вън или от вътре не смущава съвкуплението ми с оживялото въображение на Твореца. Мисълта ми почтено мълчи, както подобава в такива моменти. Това е момента на чувствата. Велик момент, огънят на Феникса.

Но ето, идват аплодисментите. Мисъл и чувства отново са на равна нога. Първото, което осъзнавам, е че този изключителен спектакъл е 3 в 1. Първо една гигантска и трагична монодрама, монодрамата на Салиери (Стоян Радев). Тя може би дава 90% от текста на пиесата. Само запаметяването им е невероятно постижение. Втората съставка е самият „театър“, поредицата от „сцени“ и „картини“, където „главната роля“ се падаше на Моцарт (Ненчо Костов) и почети наравно с него и на Констанца (Христина Джурова). Двамата блестящо се справиха с ролите си, но трябва да подчертая, че целият сравнително многоброен екип игра великолепно. Тук да си призная, че един единствен път изпитах желание да изръкопляскам една сцена: когато Катерина Кавалиери (Александра Майдавска) изпълни арията на Констанца от Отвличане от сарая. Третият елемент или пласт на спектакъла беше един балет, или по-точно „мулти“ перформанс от музика (главно от Моцарт, но според афиша и от Петър Дундаков), светлинни ефекти и „сценична пластика“ (хореограф Станислав Генадиев).

Тази „троична рецепта“ е дадена, закодирана в самата пиеса на Шафър. За щастие творческият – видим и невидим – колектив отлично се справи с големите предизвикателства и безспорно станахме свидетели на нещо, което ще остане забележително събитие в историята на варненския театър. Стогодишната му история заслужава едно достойно продължение. И ето то днес се роди – по някаква милост на Съдбата: пред моите очи. В които между другото е жив и баща ми, играл на тази съща сцена преди 100 години. А може би и той е видял с моите очи този празник и неговото сърце също така се е изпълнило с радост, както и моето. Той не беше Леополд Моцарт, а Ангел Тодоров – но това е друга тема.

Колкото за Амадеус – оставам длъжник, защото един куп мисли, преживявания, импресии заслужават да бъдат споделени. Не обичам да съм длъжник, очаквайте продължение, но днес думата да остане единствено на възторга и благодарността за този изключителен празник.

Благодаря. Благодарим.

* * *

 

БЪЛГАРСКА АПЕВА 2021

 

Фондация ВИА и издателство Светът в Промяна обявяват

Втори Национален Литературен Конкурс

БЪЛГАРСКА АПЕВА 2021

Конкурсът е отворен за всеки, който може да твори на български, независимо от гражданство и местоживеене. Непълнолетни могат да участват със съгласие на родителите си.

Участниците могат да представят най-много 36 самостоятелни апеви или стихове  използващи формата на апевата с общо не повече от 180 реда. За участието се заплаща такса 2 лева за всяка апева (или 40 стотинки на ред). Получилите диплома за успешно участие в първия конкурс Българска апева имат право на три апеви без такса.

Срокът за представянето на произведенията е 15 октомври 2021 на адрес  apeva2021bg@apeva.art, след което те ще получат подробности за условията и реда на протичането на конкурса. Всеки, който желае предварително да се запознае с тези подробности, може да ги поиска на горния адрес.

Конкурсът не обявява победители, а подбира всички достойни за публикуване произведения – и ги публикува във Втора антология на българската апева и по множеството електронни страници и канали на организаторите. В същото време те предвиждат специални парични награди по 50 лева за най-хубава апева в следните категории:

- Апева с 5 думи,

- Апева палиндром или палиндроид (редовете звучат еднакво при четенe от ляво и от дясно или звучат различно, но смислено и свързано),

- Апева по известни стихове или цитати.

25 юли 2021 г.

 

* * *

Добре дошла, старост!

 

Старостта може да бъде избягната. Но не пожелавам това на никого. Защото за това трябва да умрем млади, по-точно: не като стари. Това не е добра версия.

Приемането на старостта е важно и естествено нещо. Да я караме да бърза е глупост. Забавянето й е самоизмама, напразна мечта. Все едно да се опитваш да забавиш времето.

Според моето старо учение на човека се дават 111 години. Това може да се раздели на три равни части: младост, зряла възраст и старост. И така следва да приветстваме старостта като добре дошъл и ценен гост на нашия 74-и рожден ден.

Това е гост, който ще се заседи. Ще остане с нас ... До край...

Поне няма да сме самотни.

Не би било редно да го корим, да го обвиняваме за всяка беда, която може да ни се случи.

Струва си да се знае, че не старостта е източник на проблеми, болести, нещастия, болки. Това е заключителният период от живота, когато можем най-добре да опознаем, да изпитаме съвършенството. Във всичко. В това, което правим. В това, което мислим. В това, което чувстваме.

Прекрасен пример за тази истина е свидетелството на един от моите добри приятели.

 

От шестгодишна възраст ми стана в мания да рисувам формата на предметите. До петдесетте си години бях публикувал безкраен брой рисунки, но всичко, което бях публикувал преди да стана на години, не си струва да се брои.

Когато бях на седемдесет и три години, бавно започнах да разбирам същността на истинската природа, животни, треви, дървета, птици, риби и насекоми.

Благодарение на това, когато ставам на осемдесет, ще постигна още по-голям напредък, ще проникна в мистерията на нещата до деветдесетте години, със сигурност ще достигна изумително ниво на сто и когато съм на сто и десет, всяка точка, всяка чептичка, кояго нарисувам, всички ще са живи.

Моля тези, които живеят толкова, колкото и аз, да проверят дали спазвам думата си.

Пиша това аз на седемдесет и пет години, някогашният Хокусай, днес Гвакио Росин, старият луд на рисуването.

 

Моята четка е писалка, но се заричам в същото. Изписахх много хиляди страници, ала малко от това има значение. Но сега знам повече от всякога какво трябва да изпиша. Ще го пиша и всяка дума ще има тежест. Ще има послание. Ще има стойност.

Можете да ме следите и да ми искате отговорност.

Някогашният Тодор, днес Вярващият в човека Теодорос

 

* * *