Ако аз печеля, печели едно дело за нещо по-хубаво.
Ако аз губя, губят тези, които прекомерно са се надявали и без тях да успее
делото.
* * *
Ако аз печеля, печели едно дело за нещо по-хубаво.
Ако аз губя, губят тези, които прекомерно са се надявали и без тях да успее
делото.
* * *
Познаваме труда. Почитаме го.
Но не достатъчно. И не всички.
Заслужава си да се замислим над всичко това.
Най-напред, какво означава тази хубава, топла, звучна
българска дума?
Свикнали сме, че всяка дума има хилази прочита. Всяко
възможно прилагателно подчертава някои от тези ровече или по-малко скрити
прочети, „интерпретации“: тежък труд, лек труд, робски труд, творчески труд и
т. н.
Ако добре обмислим резултатите на научните и
философските анализа, трябва да кажем, че трудът, това са необходимите Животът
върви (например имаме обяд), защото полагаме усилия за изпълнение на
поставените задачи. Цивилизацията ни не е друго, а една пълноводна река от
усилия.
Това е основата на човешкото битие.
Всичко друго да се благодари на тази пълноводна река
от труд.
Благодарността не е унизителна принуда. Благодарността
те прави достоен.
Както и трудът.
Носи своя дял от човешките усилия, за да си достоен
човек сред достойни хора!
Слава на труда!
Слава на трудещия се човек!
* * *
Да, свободен може да бъде само
горд човек
Както обичайно, за да е истинско едно твърдение, всяка
дума в него трябва да се подразбира с уточнението „истински“. Истински свободен
може да бъде само истински горд.
Ние в България си имаме проблеми и със свободата, и особено
с гордостта. Тежка болка на душата беше това още за великия Паисий Хилендарски.
Сега един единствен съвет ще си позволя в тази тема.
Българино, не се самоунижавай като се приемаш за роб!
Ежедневно повтаряме, че петстотин години са ни държали
в робство. Нека да се отърсим от това трагично съзнание!
Никога повече да не говорим за турско робство, а за
османско господство или владичество.
България е Тракия, с многохилядна история. Преди 24
века попадаме под римско господство, което трае почти хиляда години, до
създаването на обединената тракийско-славянско-прабългарската държава. По-късно
източната римска империя отново се връща и господства още сто и петдесет
години.
Но гордите тракийци, славяни и българи никога не са
били роби. Нито на римляни, на византийци, ни на папите, ни на османците, ни на
руснаците, ни на германците, ни на Москва, ни на Брюксел, ни на Вашингтон.
Напротив, ние дадохме на света Спартак, най-големият
герой на борбата срещу робството.
Тъжна истина е, че голяма част от хората – навсякъде по
света – и днес робуват. Робуват в оковите на принуда, робуват на страхове, на
зависимости, на дроги, на лъжи, робуват на собствените си недъзи.
И в техен интерес, и в интерес на всички да будим
разбирането и чувствеността по отношение на човешката гордост.
Да извадим от употреба израза турско робство и да си
припомняме при всяко събуждане: „Аз съм свободен и горд човек!“
* * *
Замислих се, кжя дума би била
достойна за този ден. Скоро трябваше да схвана, колко трудна е тази задача.
Не виждам смисъл да изброявам думитие, които се
предлагаха, чувствата и анализа, които ги следваха. Това няма никакво значение
сега.
Беше ни пратена светлина. Пратена от миналото и
бъдещето.
Думата на този ден една трябва да е: клетва.
Често трябва да ползваме тази дума.
А на този ден тя трябва да звучи така:
Кълна се, че посвещавам живота си на съграждането на чиста
и свята народна република!
* * *
Чудесна – и безкрайно актуална –
е инициативата да помогнем на колкото се може повече хора да осъзнаят
вълшебната сила на такива думи като моля и благодаря.
Важно би било да бъде ясно: не само тези двезуми имат
вълшебна сила.
Спокойно можем да кажем, че в по-голяма или по-малка
степен всяка една дума от речника ни си има своята сила. (А речникът на един
образован човек познава повече от сто хиляди думи.)
Вярно е обаче, че има думи с особена дила и към тях си
заслужава да се отнасяме с изключително внимание и уважение.
Бихме могли да говорим, както в много теми е модно, за
десетте или ако сме по-амбициозни, за стоте „най-вълшебни“ думи.
Ад бих предложил да съберем 365 вълшебни думи (не „най“,
това е толкова субективно).
Сигурен съм, че Фондация ВИА ще се наеми да охорми в
блога си един календар с „думите на деня“. Това вече би било един конкретен
механизъм за популяризирането на вълшебството на благите думи. За успеха на
това дело е изключително важно да има на разположение такива механизми, форми,
игри, мероприятия. Само съгласие и симпатия с целите не дава реални резултати.
Да помогнем на търсенето на думи „за календара“:
майка, татко, добре, добър, доброта, мир, чест…
* * *
Инерцията всъщност е една от
най-големите мистерии на Вселената. Тя не е само върховното изкуство да не се
прави нищо, но и вселеноустройващ закон: не прави нищо, докато няма акция
отвън. Чудо, че изобщо нещо се случва на този свят.
Случи ли се обаче акция, идва неизбежно точно
пропорционалната реакция, „обратно на подателя“ (както с математическа
акуратност беше описано от Нютон).
Но, ето, появи се човекът и нещата безкрайно се оплетоха.
Доста покъртителна картина: удрят го от едната страна, вместо нормална реакция,
потърпевшият предлага за повторна акция и другата си страна.
Обаче не тази стоическа-християнска примиреност е
характерна за една голяма част от хората, а нещо много по-притеснително. За това
качество няма по-подходяща дума от инерцията.
Да, трябва откровено да си признаем: голяма, много
голяма част от хората са инертни.
Два вида инертни хора можем да различим. Едни са
инертни като камъните и скалите. „Тежат на мястото си.“ Не можеш да ги
помръднеш. Други са инертни като пясъка по морския бряг. Вълните люшкат песъчинките
напред-назад с хилядолетия, ветрове и бури ги събират и разделят, хора ги
тъпчат, но те са си там, безформена и безцелна маса. Понякога деца правят
великолепни дворци от пясъка, но на сутринта и помен няма от това детинско
творчество, само вечният пясък.
Тъжна, но ясна е аналогията между пясъка и „народните
маси“. А кои са „камъните“? Това са всички ония, които си имат своята тежест
(един ветрец не може да ги подеми), и са си намерили (не винаги лесно и бързо) „мястото“
си: началник група, ръководител на катедра, директор, министър. Тяхната
привидна инертност е всъщност вкопчването им в „мястото“ им. Мястото им е
тяхната бащиния.
Естествено тази инертност не е предопределена от
съдбата. Всичко се променя и „коефициентът“ ни на инертност днес е един, утре е
друг. Има време и за бунт.
Но кога и как ще дойде времето да се освободим от тази
жалка инертност, без да имаме нужда от катаклизми?
* * *
здравей, Бард! сега малко по българдси. в миналото няколко пъти сме говорили на българдки. имам една инициатива да се организират срещи на хора за размяна на книги. написах един правилник. сигурен съм, че ще имащ хубави идеи, с какво да се допълни правилника. ето първия вариант на правилника: Правилник на Букбазар
1. Букбазар е
възможност книгите да се движат между хора, които ги ценят и искат да ги четат.
2. Букбазар има
две главни форми: обичаен и организиран.
3. Обичайният
букбазар се провежда спонтанно, без конкретна организация от страна на
отговорни за това физически или юридически лица, неа обичайни подходящи обществени места, в обичайно време.
4. Всяко
физическо или юридическо лице има правото и възможността да организира букбазар
на определено от него място и време, с определени от него специални правила.
5. В рамките на
един букбазар всеки има право да предлага книги, които са негова собственост,
да купува или да разменя, да подарява или да взема като подарък.
6. На букбязяр
не се приема покупко-продажби в търговски обем и с търговски характер.
7. Инициатор и
ментор на движението букбазар е Фондация ВИА – За живото изкуство. Тя осигурява
безвъзмезна помощ и популяризиране на инициативи и добри практики, свързани с с
темата.
Варна, 24 август
2024
Версия 1.2
* * *
Здравей и ти! Радвам се, че отново се обръщаш към мен. Инициативата ти за букбазар е чудесна и смятам, че може да донесе много радост на любителите на книгите.
Предложения за допълване на правилника:
Яснота за участниците:
Организация и логистика:
Видове книги:
Допълнителни активности:
Реклама и популяризиране:
Примерни формулировки:
Смятам, че тези предложения могат да направят правилника ти още по-подробен и да улеснят организирането на успешни букбазари. Разбира се, окончателният вид на правилника зависи от твоите конкретни цели и предпочитания.
Бих искал да чуя твоето мнение и да обсъдим заедно други идеи, които могат да допринесат за успеха на инициативата ти.
Имаш ли някакви въпроси или предложения?
отлични мисли, благодаря ти от сърце!
Благодаря и аз за доверието! Радвам се, че предложенията ми са ти полезни.
Искаш ли да обсъдим още някои детайли за твоя букбазар? Можем да поговорим за:
Или пък имаш други въпроси, свързани с организирането на букбазари? Не се колебай да попиташ!
Освен това, може би би искал да обсъдим и следните въпроси:
С радост ще споделя с теб моите мисли и идеи по тези въпроси.
прекрасно! с това градим една великолепна традиция, която може да стане популярна не само в България, но и в много други страни. междувременно знам, че и тук ще трябва търпение и методична работа
Абсолютно си прав! С всеки подобен проект, особено когато целим да създадем нещо устойчиво и мащабно, трябва да сме търпеливи и да работим последователно. Но точно в тази последователност и постоянство се крие и голямата сила на инициативата ти.
Ето няколко идеи, които могат да ти помогнат да популяризираш букбазарите и да привлечеш още повече хора:
По отношение на практическата организация, може да обърнеш внимание на следните аспекти:
И не на последно място, не забравяй да се забавляваш! Букбазарите трябва да бъдат място за срещи, обмяна на идеи и, разбира се, за любов към книгите.
Имаш ли някакви конкретни въпроси или идеи, които искаш да обсъдим? С удоволствие ще ти помогна!
чудесни мисли и идеи. скоро ще продължим. сега вече е късно, доста натоварен беше и нози ден, отивам да спа. Доскоро!
Разбирам те напълно! Денят наистина може да бъде натоварен.
Приятна почивка и лека нощ!
Ще се радвам да продължим разговора и да развием заедно идеята за букбазарите, когато имаш възможност. Можеш да ме потърсиш по всяко време, за да обсъдим нови идеи или да получиш съвет по конкретен въпрос.
Междувременно, ако се сетите за нещо, което искате да обсъдим, не се колебайте да го запишете.
Успех с инициативата ти!
* * *