Как така стана трудно да се
върнеш от родна Варна у дома си в Будапеща?
Дълги години Малев имаше целогодишно ежедневен полет
по тази линия, а освен това бяха и честите летни полети на новата компания
Уизер. Но ето, със съдействието на унгарското правителство, реномираният Малев
успешно фалира и изчезна безследно. Уизер винаги е имал огромен апетит и
наистина лапна една голяма част от наследството на нещастния си конкурент, но
не и ежедневните целогодишни полети до Варна.
Поне останаха летните полети, гледахме да гледаме
позитивно на промените. Изведнъж обаче се оказа, че на Уизир и летните полети
до Варна са му проблем (според непроверени обяснения, скъпа им се струвала
таксата на летище Варна). Последно успокоение: стабилно си стоят полетите от
Будапеща до Бургас (през ден, от средата на юни до средата на септември).
Не е нито много удобно, нито много приятно да товариш
близки да те прибират с кола, още по-малко пък сам да тръгнеш с автобус. Само
градският рейс от летището до централната автобусна станция в Бургас се влачка
почети час, кажи-речи полета от Будапеща до Бургас.
Но не само това извънредно неудобство е проблем, а и
циничната ценова политика на тази тъй-наречена евтина компания: цените на
полетите за Будапеща в края на сезона (преди спиране на полетите) скачат на
някакви невероятни астрономически числа… Плащай, ако искаш да се прибереш!
И тъй като аз и тази година си планирах летуването в
къщи за август и септември, сериозна задача се оказа връщането. И ето, по
някаква случайност, или по някакво вътрешно подсказване прегледах по-обстойно
трафика на летище Варна. Какво беше учудването ми, когато видях, че този славен
Уизир има един куп полети от и за Варна, макар не от Будапеща. Първо и доста
интересно беше, че има ежедневни полети за София. Отлична възможност. Обичам
София и има там толкова хора, които обичам и не съм виждал от дълги години…
Освен това Уизер има полети от Варна до още 4-5
европейски града (за съжаление между тях не са Будапеща и Париж). И
най-голямата изненада: (почети) ежедневни полети до Тел Аввив!
Интересно, много интересно – почнах да разсъждавам… и
да изучавам ситуацията.
Не, в никакъв случай не бих казал, че веднага се роди
в мен мисълта да пътувам за Тел Авив. Все още нямах достатъчно информация, а
имах достатъчно предразсъдъци… Но ето, че картината започна бързо да се
избистря. Първо установих, че Уизер не само от Варна има ежедневни полети до
Тел Авив, но и от Тел Авив има ежедневни полети за Будапеща. Но истинското
земетресение дойде като разбрах, че един билет Варна-Тел Авив-Будапеща ще ми
излезе – много! – по-евтино от билета Бургас-Будапеща (в средата на септември).
При това и двата полета /от Варна за Тел Авив и от Тел Авив да Будапеща) летят
в много приятен джентълменски час, в 11
часа (самолетът от Будапеща за Бургас тръгва в 6 и 30, което значи, че поне в 5
часа трябва да си на летището).
Е да, но това съвпадение едновременно означава, че не
мога да взема връзката същия ден. Ако ще пътувам през Тел Авив, ща-не ща, ще
трябва да преспа там… Поне един ден…
И така започна преборването с предубежденията.
Това не бяха предубеждения, поради които да не исках
да посетя Израел, а предубеждения, по-точно лоша информираност, която ме караше
да мисля, че този план е нереален.
Имах кривото убеждение, че Израел е обсадена крепост,
която е почти недостъпна – поне за такива индивидуални пътувания. Бързо и лесно
се разбра, че това не е вярно. Аз пътувам с унгарски паспорт и така до три
месеца и виза не се изисква. Вярно е обаче, че има един ред условия за да бъдеш
пуснат, но в официалната информация нямаше нищо, което да ме засяга. Безспорно
правото на граничните власти безцеремонно и без всякаква възможност за
обжалване де те върнат там, от дето идваш, не е много приятна (тези странни
правомощия на служителите от миграционните органи са пословични за САЩ, за
Великобритания и други т. н. правни държави).
Другите опасения (всякакъв род опасности, езикови
проблеми, липсата на местни връзки, оскъдната информация, с която аз
разполагах, мненията, че там всичко е доста скъпо и т. н.) също се оказаха в
голяма степен неоснователни, или поне имаше възможност да се намери решение.
Например със събирането на необходимата информация. Книжарниците и библиотеките
са пълни с туристически книги, а пък днес, в славната епоха на интернета,
всичко можеш да научиш. Проблемът е не недостига на информация, а това, че я
има в прекалено голям обем, а не рядко в съвсем противоречиви форми.
Планът да „прескоча“ до Израел не беше най-важната ми
тема в тези натоварени месеци, но приятно ме ентусиазира, тъй че намерих време
да прегледам няколко пътеписа, да се консултирам по интернет, включително няколко
разходки по улиците на Тел Авив – с помощта на Гугъл…
Голяма помощ получих и от приятели. В много отношения
това е най-добрият и най-достоверният извор на познания и съвети. Един такъв
съвет беше да потърся квартира при частно лице с помощта на една популярна уеб
страница. Така и направих, и това се оказа отлично решение: не само че
сравнително евтино реших проблема за преспиване, но намерих един човек, на
който можех да разчитам и предварително, и на място.
Преценявайки най-различни обстоятелства и не на
последно място съобразявайки се с цените на билетите, които варираха в доста
голяма мярка, реших да тръгна от Варна на 11 септември, понеделник (ден с лоша
слава) и да се прибера в Будапеща на 15 септември, петък. Пет дни в Израел, с
четири нощувки, с три цели дни. Отлична възможност за една чудесна авантюра… на
70 години…
Както наближаваше деня на отпътуването, така
нарастваше и интереса ми, старанието ми да се подготвя както трябва. Особено
вземайки предвид, че на ръка нямам никакъв пътеводител, никакво електронно
средство, даващо възможност за връзка с интернет. Едва ли не с възможностите на
един средновековен пътешественик. Най-подробно си изработих програмата ден по
ден, където можеше, с точни маршрути и ориентири.
Отпечатах на един единствен лист най-важното от събраната
информация, от плановете ми и от данните за връзките на място.
И ето, дойде денят на тръгване, денят на прощаване с
близките.
Има чувства, за които няма думи.
На летището пристигнахме на време, но при такава пътна
цел никой не може да е спокоен, не ще ли се окаже закъснял? С отпечатана вкъщи
бордова карта направо на проверката за сигурност. За щастие в този момент има
много малко пътници на опашката, след пет минути съм проверен, още една минута
за граничен контрол. Никакво специална „обработка“ на пътуващите за Израел…
Самолетът обаче има обявено закъснение с един час.
Какво значение има това? Времето е прекрасно, настроението още по… Мислите вече
летят…
По-бавно, но и минутите текат… Времето, може ли някой
да го спре?
Ето, викат пътниците за Тел Авив, струпваме се на
изхода, автобус, качване в огромния самолет… Почти пълен. Около двеста души
летят и днес от Варна за Тел Авив. Хора от най-различни нации…
По три седалища в ляво и в дясно. Моето място е да
пътеката, т. е. далеч от прозореца, но за щастие от другата страна трите места
остават празни. Самоволно се премествам и залепвам за прозореца. Самолетът само
това чака и тръгва. Дълго се влачи тромаво по бетона докато застане на изходна
позиция на дългата писта. Спира, чака, включва моторите на пълни обороти,
тръгва, засилва се и се отлепя от земята.
Във въздуха тресенето на тялото му спира, само
по-силно чувстваме гравитацията. Силата на майката-земя. Все по-голяма височина
набираме. Варна под нас се превръща лека-полека в карта. Прекрасна, чудесна
жива карта. Напред, напред! Под нас вече само море… Безкрайна водна равнина,
пълна с малки бели пухкави агънца…
Малко ме учудва, че така забиваме на изток или
по-вероятно на югоизток. Предполагах, надявах се, че ще летим към Истанбул,
което би било чудесна гледка, но вероятно не е разумно да се товари излишно тамошния
натоварен трафик. След време минаваме над някаква странна жълта земя, с
неопределими форми… Загубената лидийската пустиня?
Отново море… Един голям остров… Кипър?
Пак море… Кораб… Друг кораб…
Напрежението нараства. Намаляваме височината…
Под нас хубава бяла яхта… Още две…
Още минута и на хоризонта зърваме небостъргачите на Тел
Авив.
* * *
Няма коментари:
Публикуване на коментар