Свободен може да бъде само горд човек

 

Да, свободен може да бъде само горд човек

Както обичайно, за да е истинско едно твърдение, всяка дума в него трябва да се подразбира с уточнението „истински“. Истински свободен може да бъде само истински горд.

Ние в България си имаме проблеми и със свободата, и особено с гордостта. Тежка болка на душата беше това още за великия Паисий Хилендарски.

Сега един единствен съвет ще си позволя в тази тема.

Българино, не се самоунижавай като се приемаш за роб!

Ежедневно повтаряме, че петстотин години са ни държали в робство. Нека да се отърсим от това трагично съзнание!

Никога повече да не говорим за турско робство, а за османско господство или владичество.

България е Тракия, с многохилядна история. Преди 24 века попадаме под римско господство, което трае почти хиляда години, до създаването на обединената тракийско-славянско-прабългарската държава. По-късно източната римска империя отново се връща и господства още сто и петдесет години.

Но гордите тракийци, славяни и българи никога не са били роби. Нито на римляни, на византийци, ни на папите, ни на османците, ни на руснаците, ни на германците, ни на Москва, ни на Брюксел, ни на Вашингтон.

Напротив, ние дадохме на света Спартак, най-големият герой на борбата срещу робството.

Тъжна истина е, че голяма част от хората – навсякъде по света – и днес робуват. Робуват в оковите на принуда, робуват на страхове, на зависимости, на дроги, на лъжи, робуват на собствените си недъзи.

И в техен интерес, и в интерес на всички да будим разбирането и чувствеността по отношение на човешката гордост.

Да извадим от употреба израза турско робство и да си припомняме при всяко събуждане: „Аз съм свободен и горд човек!“

 

* * *

 

18 февруари, дума на деня – клетва

 

Замислих се, кжя дума би била достойна за този ден. Скоро трябваше да схвана, колко трудна е тази задача.

Не виждам смисъл да изброявам думитие, които се предлагаха, чувствата и анализа, които ги следваха. Това няма никакво значение сега.

Беше ни пратена светлина. Пратена от миналото и бъдещето.

Думата на този ден една трябва да е: клетва.

Често трябва да ползваме тази дума.

А на този ден тя трябва да звучи така:

Кълна се, че посвещавам живота си на съграждането на чиста и свята народна република!

 

* * *

 

Моля, благодаря – и още колко?

 

Чудесна – и безкрайно актуална – е инициативата да помогнем на колкото се може повече хора да осъзнаят вълшебната сила на такива думи като моля и благодаря.

Важно би било да бъде ясно: не само тези двезуми имат вълшебна сила.

Спокойно можем да кажем, че в по-голяма или по-малка степен всяка една дума от речника ни си има своята сила. (А речникът на един образован човек познава повече от сто хиляди думи.)

Вярно е обаче, че има думи с особена дила и към тях си заслужава да се отнасяме с изключително внимание и уважение.

Бихме могли да говорим, както в много теми е модно, за десетте или ако сме по-амбициозни, за стоте „най-вълшебни“ думи.

Ад бих предложил да съберем 365 вълшебни думи (не „най“, това е толкова субективно).

Сигурен съм, че Фондация ВИА ще се наеми да охорми в блога си един календар с „думите на деня“. Това вече би било един конкретен механизъм за популяризирането на вълшебството на благите думи. За успеха на това дело е изключително важно да има на разположение такива механизми, форми, игри, мероприятия. Само съгласие и симпатия с целите не дава реални резултати.

Да помогнем на търсенето на думи „за календара“: майка, татко, добре, добър, доброта, мир, чест…

 

* * *