Георг Гродек и То

Георг Гродек е роден на 13 октомври 1866 година в Бад Кьозен, Германия. След приключване на гимназиалното си образование, той заминава за Берлин, където следва медицина. Около 1913 г. Гродек, който работи като лекуващ лекар в Баден-Баден, се запознава с трудовете на Фройд. Още през 1917 г. публикува малка книжка със заглавие „Психическа обусловеност и психоаналитично лечение на органични страдания“.

Гродек постига големи успехи като лекар в санаториума Мариенхьое. На своите – най-често хронично болни – пациенти той предлага комбинация от масаж, физиотерапия и психоанализа, на която те (често вече изоставени от други лекари) реагират изключително добре.

Към края на 1920 г. Гродек обявява, че започва работа върху творба, която трябва разбираемо и спокойно да изложи неговите възгледи. Стилът ѝ е изпълнен с „мистика и фантазия“, Фройд обаче го окуражава и скоро във Виена излиза „Писма за То“ на Гродек. През 1923 е издадена една нова „Книга за То“, а скоро излиза и фройдовият трактат „Аз и То“, в който се признава заимстването на заглавието от Гродек, но също се изразява мнението, че в известен смисъл  Ницше е бащата на тази идея.

Годек умира на 11 юни 1934 година в Кнонау, Швейцария.

* * *

Труд - празник и революция

Отново е 1 май! Един от най-красивите и най-важните празници на годината.

Имаме право и причина да го празнуваме, независимо, че ежедневието в много отношения подсказва обратното. Да не се оставяме да ни заблуждават! Въпреки всички сериозни, често срамни и скандални, проблеми, човечеството работи. Животът ни неизменно се основава на знание, труд и творение. Знаещото, трудещото се и творящото човечество има достатъчно компетенция и капацитет за да реши всякакъв проблем.

Знаещото, трудещото се и творящото човечество разполага с почти всичко за да се захване с наближаващата най-голяма революция в историята. А това е съюзът на труда и на капитала.

През изминалите векове мнозина се опитаха да разкрият тайната на упорито отстояващата, дори драматично задълбочаваща се обществена несправедливост. Скоро стана доминиращ възгледът, че  капиталистът, наемайки живия му труд, излъгвал, иначе казано експлоатирал работника, именно чрез това, че си присвоява („отчуждава“)  изработената единствено от труда на работника печалба. И така беше вдигнат лозунга „Да отчуждим отчуждителите!“

Опитите в този дух, много от които са все още в ход, ни карат да сме предпазливи. Бюрократите, заместващи „отчуждителите“, не са гаранция срещу стари и нови несправедливости и, не са гаранция  за триумфа на разума.

Трябва да се види, че трудът и капиталът не могат да действат един без друг, но пък от това следва, че плодовете на съвместната дейност също трябва да бъдат поделени. Трудът не е „отметнат“ с изплащането на трудовата заплата.

Работникът трябва да получи пропорционалния си дял от общия резултат от съвместното действие, т.е. от печалбата. И това е ключът към едно справедливо общество.

Това трябва да бъде първата задача на новата революция. Мирно, , с аргументи, в рамките на закона.

Този принцип е ясен, разбираем, морален, с много важни и положителни последици.

В същото време е ясно, че този принцип може да бъде ефикасен само ако се прилага глобално, тъй като капиталът може лесно да се пренесе в страни, където той не се спазва.

Ето защо трябва да кажем: Хора от всички страни, обединявайте се!

Да живее трудът!

Да живееш 1 май!

Движение Светът в промяна

* * *

Aida Garifullina & Dmitri Hvorostovsky - Deja Vu (Igor Krutoy)

Varna30032018

"The People Are the Heroes Now" - Nixon in China (Opera)

Една изумителна хипотеза

Някакъв електрон прескочи от тук там, и в главата ми възникна един палав въпрос. 

След не малко размисъл трябваше да формулирам една категорична хипотеза. Възможност за доказване на твърдението или на неговото  отрицание не виждах, а виждах сериозно основание да приемем, ча тук нито доказателство, нито опровержение няма да се намери, нито в близкото, нито в далечното бъдеще. 

Сами сме си виновни за това с въвеждането на реалните числа. Числа, които са всичко, но не и реални за рационалния човешки мозък. 

По-нататъшното разучаване на въпроса ме доведе  и до други резултати, вкл. дефинирането на числото Си (Si) и една теорема. И както подобава в подобни случаи, реших всичко това да публикувам с едно сериозно международно списание, а там изискването за новост е твърде строго. Поради това трябваше бързо да изтрия тук подробностите по темата, молейки за разбирането и търпението на читателите. 

* * *

Опери

Ако слушам опера на Верди, наслаждавам се на един истински шедьовър в красива оперна сграда, сред компетентна публика, в нежен облак от скъпи парфюми.

Ако слушам Вагнер, не слушам опера в оперен театър, а се пренасям в някакво въображение. Музиката не гали, не опиянява, а оживява, приижда буйно, често се възвисява в плашеща вълна, стоварва се върху ти, отнася те в непознати светове.

* * *