Задачи за след пандемията

Една изключително важна – и спешна – задача за след края на пандемията: необходимите нови условия за пътуване.

Едно от най-явните последствия на заразата е почти пълното спиране на движение на хора между различните страни. А това е основно условие за икономиката, търговията, политиката, културата, спорта, учението и естествено това е същността на туризма, който през последните десетилетия не само, че се превърна в един от ведущите сектори на икономиката, но и в стабилен елемент на начина на живот.

Днес е трудно да си представим, как ще бъде надделян този психически шок, но да не се съмнявам, че той бързо, дори вероятно твърде бърза ще бъде превъзмогнат и забравен. Което безспорна ще се превърне в един непрекъснат и огромен риск.

Радикално и перспективно решение на въпроса би било въвеждането на един единен здравен паспорт с всички необходими и актуални данни за здравето на собственика.

Още са пресни спомените за острите дискусии и всеобщата неприязън, свързани с включването на биометрични елементи в обикновените паспорти. А сега новите здравни паспорти трябва да бъдат интелигентни документи, които дават възможност компетентните органи да имат достъп за всички необходими здравни данни, по начин който гарантира интересите и на собственика на документа, както и интересите на посещаваната страна.

Твърде е вероятни този нов здравен паспорт да направи излишен традиционния паспорт.

Едно такова прогресивно решение обаче подсказва и нещо друго. Крайно време е да стане навсякъде по света основно правило, че всички имат право на всички необходими медицински услуги на основа на определени застрахователни системи. Хората на днешния глобализиран свят заслужават да бъдат навсякъде обслужване на равни основи, за което новият единен здравен паспорт би бил необходим и полезен  инструмент.

Много ще са, които ще кажат: сега нямаме време да се занимаваме с това. После. Някога…

И не малко са, които ще допълнят на ум или пък смело на глас: нямаме време за такива глупости (фантасмагории и т. н.).

В това няма нищо странно, нищо фатално. Промените, продиктувани от разума трудно се реализират. Това никога да не бъде причина да не споделим нещо, подсказано ни от разума.

  

* * *

Програма, която трябва

Живеем драматични месеци в сянката на смъртоносна опасност, която не е една пуста заплаха, а ежедневно отнася хиляди живота по целия свят.

Как се случи това и какво още ни очаква?

Имаме хиляда въпроса и едва има надеждни отговори.

В туй време всеки ден някой важен човек споделя с нас  дълбоката си мисъл: „След вируса светът никога повече няма да е същият“. За голямо съжаление и това само по себе си е знак за обратното. Светът остава същият и това е истинската трагедия.

Но какво искаме от света, ако той не се е променил след Първата или Втората световна война?

Срамно сме забравили стоте милиона, огромното си мнозинство невинни и невъоръжени хора, загинали в тези войни.

Истински позор е и това, че инициативата поне веднъж в годината да се сведем глава, за няколко минути да се вглъбим в спомни и в отчет пред собствената си съвест, остана без всякакъв отзив и подкрепа.

Нашите общества не учат. Властта не насърчава ученето, тя формира общественото мнение и морала според своите краткосрочни нужди. Игрите на всякакъв сорт власт, малки и големи, поддържат народите в безнадеждно субинтелигентно състояние.

Достатъчно е да поставим един въпрос на власт: защо се оказахме толкова неподготвени за тази пандемия?

Получихме десетки кърваво сериозни предупреждения през последните десетилетия.

Не, нямаше липса на сериозни предупреждения. Ако не друго, струва си да прочетете статията тук от 1 януари 2020 г.

Тази статия отразява мнението на Движението на Света в Промяна (ДСП). Ала ДСП не само предупреждава, но и посочва път. Начинът, по който нашите общества могат да стигнат до един по-добър свят.

Жизнена нужда имаме от такава програма, защото самата пандемия е само първият акт на една по-голяма драма.

Грешка би било да се предлага в следващите месеци да наваксаме всичко това, което сме пропуснали в предишни години, десетилетия, тъй като това би довело само до хаос. В същото време обратът, с който отдавна сме длъжни, трябва да започне незабавно.

Тук трябва да се изтъкнат два фронта за действие.

Единият е големият обрат в управлението на нашите огромни обществени ресурси. Твърдо вярвайки в запазването на мира, невероятната част от нашите ресурси, прахосвани за въоръжение, трябва да бъдат пренасочени към науката, образованието, здравеопазването и културата, веднага, с най-смелите темпове.

Другият фронт е работата, която може и трябва да се върши за добро управление, включително за изграждането на световно управление. Би било прекрасен резултат, ако междувременно неподходящите и вредни хора бъдат изметени от върховете на обществените структури.

* * *

Светът

Днес, 30-и март 2020 завърших новата си книга със заглавието Светът. Както повече от предишните си произведения, и това го писах на унгарски, така, че сега само съдържанието мога да предложа в превод на български.

I. Опознаването на света

1. Епохата на митовете

2. Епохата на науката

3. Епохата на духа

II. Материята

1. Материя контра идея

2. Метаморфозите на материята

3. Материя, но…

III. Пространството

1. Центърът и краят на пространството

2. Мистерията на празното пространство

3. Природата на материята-пространство

IV. Времето

1. Време е

2. Скорост, ускорение

3. Пространство, време, информация

V. Воля и способност

1. Системата

2. Силата

3. Промяната

VI. Светът днес

1. Доклад за положението

2. Задачите ни

3. Големи планове със света

VII. Смисълът на света

1. Може ли да се опознае светът?

2. Може ли да се промени светът?

3. Съществуване и смисъл

* * *

Вихър трябва веч!

Що

сееш,

приятел?

- Вятър сея.

Вихър трябва веч!

Тодор Симеонов

* * *

Паметен ден за 80 милиона

80 милиона души загинаха във Втората световна война.

Победителите с гордост отбелязват годишнината на победата си. И тогава прекланят глави и полагат венци пред гробовете на своите бойци.

Недостойно, срамно е обаче за всички нас да оставим като забравени тези 80 милиона жертви на войната.

Длъжни сме да помним и да давам израз на тази памет.

Длъжни сме към паметта на жертвите, към самите нас, към тези 800 милиона потенциални  жертви, които живеят между нас, но мигновено могат да бъдат отнесени от един нов вихър на историята.

Кога и как би трябвало да отдаваме почит на тези 80 милиона.

Почтено би било този ден д следва Деня на Победата, т. е. да е 10 май.

А начинът на неговото отбелязване би било най-добре да бъде дело на гражданите, на училищата, на обществените организации, без политици, без военни, без молебени.

* * *

Не яжте сурови змии – Разговор в Новата градина

Капитан – Учените още спорят от какво произлиза този нов вирус: дали от змия или от прилеп, или змия, която е изяла прилеп. Но съветвам ми, независимо кога и как ще се реши въпросът, вие не яжте нито сурови, нито змии аланглез!

Професорка – Това е ужасна вест, откровено казано, никак не ви е до шеги.

Докторка – За съжаление, тона не е чиста проба шега. Китйците и до ден днешен обичат да ядат неща, от които на нас лошо ни става, като котки и кучета, за паяци и змии да не говорим. И не рядко ги ядат, ако не сурови, наистина аламинут или аланглез, както казва виделия свят наш смел капитан.

Майсторът – Сурови, полусурови, сушени на слънце или пушени храни има при всички народи. Няма защо да ги сочим с пръст китайците. Китайската кухня е чудесна. Сигурно сте чували да казват, че най-голямото благоденствие е да живееш в европейска къща, да имаш японска жена и китайски готвач…

Капитанът – Съгласен съм. Аз наистина си позволих една малко неуместна шега, но не исках да засегна с това никой. По-скоро тревогата работи в мен. Защото опасността изглежда невероятна. И откровено казано, малко недоумявам: защо ни залъгват сега с приказки за змии и прилепи, когато те от хилядолетия са в хранителните вериги. Защо никой не задава въпроса: а няма ли в това роля някоя лаборатория?

Майсторът – Вече очаквах да се явиш с някаква нова конспиративна теория. Как мислиш, ако има такава вероятност, противната страна защо мълчи? Би ли мълчала?

Капитанът – Мъдри Майсторе! Виждал ли си случай „противната“ страна да лайне в подобен случай? А вече колко такива опорочени експеримента са необорим факт?

Професорка – Технически не е изключено този нов вирус да е излязъл от някоя лаборатория, но това при съвременното ниво на науката и съвременното състояние на международно сътрудничество, включително на международен контрол, според мен на практика изключва вероятността това да е било провал на някакъв експеримент или пък нарочна диверсия.

Докторка – И аз се съмнявам това да е конспирация, но никак не се съмнявам, че ще плъзват всякакви такива теории и всички възможни и невъзможни лагери ще бъдат заподозрени. Което мен най-много ме вълнува: какво ни очаква в близките месеци?

Професорка – Всичко зависи от развоя на следващите дни. Ако епидемията продължава да се ускорява, може да очакваме апокалиптични ситуации: срухване на здравеопазването и срухване на световната икономика.

Майсторът – Очите на страха са големи. Безспорно пред такава опасност сме, каквато рядко сме срещали, но не сме без опит. Вярно е, че светът много се промени. Хората свикнаха на един живот със сравнително голяма сигурност и с доста удобсва. Виж например, какво обичайно нещо е да решиш и веднага да тръгнеш с един самолет за другия край на света. А сега изведнъж нещата рязко се променят. Това може да се окаже невероятен шок за хората. Но най-вече от павиката трябва да се пазим и от безумието, което може да последва при такава паника. Трябва да вярваме в силите си. Ще се справим. Лесно или трудно, но ще се справим.

* * *

Богат на дорове ден!

Каквото и да ядем, пием или правим, знаем това колко калории ни дава или отнема. Или не знаем, но бихме могли да знаем.

Но какво е всъщност тази калория? Някакъв вид материя или енергия, които не е пряко въплътени в материя?. Защото и светлината и топлината на Слънцето са енергия.

Та как да не е важно да знаем точно колко енергия изразходваме или изгаряме за работата си?

Но защо понятието калория като мерна единица на енергията е толкова самотно? Помислете си само за останалите съставки на храната ни: мазнини, протеини, A, B1, B2,…, B12 и хиляди разни добавки ...

Защо не броим радостта, да, добре, но по-точно какво на радостта? Степента й?

Колко радост е едно добро кафе? Колко радост е една опера? Усмивката на нашия партньор, на нашето дете?

Колко какво?

Ами нека да е дор мерната единица, по старогръцката дума дорос (дар).

Добре, но колко дора да бъде хубавото кафе?

Да, това изисква внимателно обмисляне. Изисква обстойно изследване на общественото мнение. Научен дебат.

Мисля, че проблемът трябва да бъде оставен да ферментира няколко години или дори няколко десетилетия.

Но някога трябваше да започнем, а това някога е днес.

На първо място ще се опитам да опиша няколко конкретни „оценки“, основани на самонаблюдение.

Пробуждане - 0 - 200

Душ - 50 - 400

Миене на зъбите - 20 - 100

Закуска - 10 - 360

Един час работа - 50 - 500

Разходка - 100 - 800

Половин час разговор с приятел - 200 - 1600

Една прегръдка - 100 - 600

10 минути с любим човек - 200 - 1500

Да правиш любов - 500 - 5000

Раждане на първото ни дете - 20 000 - 2 000 000

Една книга - 600 - 18 000

Един артистичен спектакъл - 300 - 25 000

Един хубав спомен - 100 - 12 000

Това е всичко. И ведгага един куп въпроси, един от друг по-важни.. Например: защо тази голяма разлика? Всъщност това едва ли би трябвало да се обяснява: нашата радост зависи от много фактори, и то в много голяма степен. По-вълнуващият въпрос е от какво в зависят в най-голяма степен „резултатите“ ни? Каква е ролята на личността в това? Каква е ролята на социализацията и възпитанието? Колко влияят външни моментни условия? В какво физическо и психическо състояние се намираме и т.н. и т.н.

Друг важен въпроси е: колко дора са необходими на ден? От какво зависи дневната ни нужда? Знаем, че има значителни разлики в нуждата от  калории в зависимост от работата, която вършим.

И как ни се отразяват гига-дозите?

Досега писането на този пост ми даде 2480 дора.

А колко дора ти даде четенето на тази статия?

Чудесно! Продължаваме!

* * *