Changing World Movement: If you are

Changing World Movement: If you are:

God, if you are, save all!     

 * * *  

Амфитеатър на брега

 

Хубаво, уникално нещо би била плаваща сцена в морето, но може би още по-хубава, и най-важното: реална задача би било да създадем един амфитеатър на брега във Варна.

За един по-голям амфитеатър е необходима определена височина на периферията на терена, в дадения случай един висок бряг.

За щастие във Варна, именно на подходящо място има такъв: в подножието на Пантеона.

Там може да се оформи един идеален амфитеатър с хиляда или повече места и сцена на нивото на плажа.

Представи си гледката към морето от този амфитеатър и се наслади на прелестта. Даже тази фантазия е удоволствие, а какво би било ако идеята един ден се осъществи!

 

* * *

 

Тоска и Райна

  Една от най-хубавото изпълнение на пората Тоска от Пучини.

* * *

Сцена в морето

 

От дете ме омагьосва нощната картина на морето – но така, както го виждам от нашия варненски брят: обсеяно с искрите на хилядите отражения от всички посокиЛ на светлините на града, на фара на Галата, на корабите, на самолетите, на звездите, на тайните и на мистериите… А всичко това на фона на неповторимата симфония на вълните, чайките и градската какафония.

Връх на магията има при при изгрева на пълната Луна.

В такива случаи чедто си мечтаех и виждах как някой свири на пиано в морето, плувайки по лунната пътека.

По-късно, като възрастен, който отдава дължимото на практическата страна на фантазиите, се замислях: как може да се реализира това видение. Но къде е тук проблема?

Естествено, илюзия е да си представяш, че това може да стане, едно пиано да плува (но все пак стабилно) в морето, а пред него да седи пак на един плаващ (но стоящ стабилно) стол пианист, всичко това така, че да не се вижда, какво „държи“ стола и пианото и по възможност краката (лачените обувки) на пианиста да не се мокрят…

Решението е просто като топлата вода: трябва един сал, който не може, то и няма нужда да се камуфлира. Нека да го виждат всички. Разбира се, колкото по-нисък, толкова по-елегантно ще бъде решението.

Сигурен съм, че нашите световноизвестни хидродинамици ще могат да проектират една идеална платформа. Технически подробности е тази сцена-сал да има такава „яка“, която да го пази от вълните, да му е осигурена пълна стабилност и да е осигурено с подходящ мост за качването и слизането на участниците.

И когато имаме една такава уникална плаваща сцена, на нея веднъж един пианист може да изпълни на пиано Лунната соната, но на нея друг път може да се качи цял оркестър, било с цял хор или една театрална трупа, която да изиграе една гръдска драма или пък Сън в лятна нощ

Сън в лятна нощ…

Но кой би възразил на един дневен концерт?

* * *

 

Пиано в морето

 

Dubstep Piano on the lake - Radioactive - With William Joseph - 4K

* * *

Кой какво иска

 

Слушам с половин ухо Българското Народно Радио, но ето една новина ме заинтригува: малко странно название и при това от Варна.

Говори кореспондента на радиото за някакъв двудневен базар Искам дете.

Обяснява председателката на някаква благотворителна фондация: искат да помогнат с този базар на тези които искат дете, но си имат проблеми.

Не са малко такива двойки и за това им се помогне вече наистина има много и най-различни методи.

И в края на краткото интервю следва един още по-изненадващ въпрос от страна на кореспондента:  „Колко помощ получихте за това от общината?“

Не си спомням някога при подобно оповестяване на подобно мероприятие да е бил задаван такъв въпрос.

Имах чувството, че въпросът малко смути председателката, но не почна да го усуква, а отговори кратко: „365 хиляди лева.“ Без коментари и подробности.

Признавам си, останах изумен: 365 хиляди лева за един двудневен базар по такава специфична тема, която сама по себе си е толкова деликатна, интимна и деликатна. При това тук засегнати са млади хора, които вече са се социализирали като потребители на интернет и там за минути могат да намерят всичко, което може да им помогне, включително групи по темата.

В моите очи 365 хиляди лева е огромна сума, достатъчна да осигури помощ (не бюджет) на десет големи и смислени мероприятия. Интересно, как се раздават тези хубави помощи? Знам за фантастични инициативи, бих им помогнал със съвет.

 

* * *

 

Вертер от Масне

  Вертер от Жул Масне - лирична опера в четири действия

Първо действие
В дома на съдията във Вецлар от отворените прозорци долита детски смях. Бащата, заобиколен от децата си, разучава коледни песни. Макар да е лято, съдията е решил да намери полезно занимание на малките палавници. Голямата дъщеря на съдията Шарлота се приготвя за бал, а по-малката Софи се грижи за домакинството. Веселата глъчка се нарушава от идването на Йохан и Шмит, приятели на съдията. Те го канят на почерпка в близката кръчма.
Незабелязан от никого се приближава Вертер. Той е отскоро в града и за пръв път посещава дома на съдията. Тихите семейни радости, на които е неволен свидетел, го очароват. Той наблюдава със затаен дъх как Шарлота ласкаво се грижи за малчуганите. Очарован е от топлия и нежен глас... Нищо не е в състояние да го отдели вече от нея. Вертер я придружава на бала. Баща ѝ пък се отправя към близката кръчма, където го чакат приятелите.
В топлия юлски здрач към дома на съдята се приближава Алберт, годеник на Шарлота. Отсъствал по служба повече от половин година той се тревожи дали всичко е по старому, дали го помнят, дали любимата му го очаква. Софи бързо разсейва всичките му опасения и успокоен, Алберт си отива.
В полунощ Шарлота и Вертер бавно доближават тъмния вече двор. Проникновено и горещо момъкът говори за своята любов, но Шарлота е тъжна и замислена. Тя не бива да се подава на тези чувства, защото е дала дума пред смъртния одър на майка си, че ще се омъжи за Алберт. Потресен от неочакваното известие, че Шарлота има вече годеник, Вертер се чувства най-нещастният човек измежду всички смъртни.

Второ действие
Септемврийско неделно утро. Развеселени, Йохан и Шмит пийват пред кръчмата, а жителите на Вецлар, празнично облечени, отиват на църква. Между тях са Шарлота и Алберт. Три месеца са изминали вече от тяхната сватба и нищо не засенчва живота на младите съпрузи. Скрит зад клоните на стара липа край пътя, Вертер ревниво ги наблюдава. Той страда жестоко. Алберт, който знае за чувствата му, дружески го съветва да напусне града и да намери спокойствие.
Вертер отвръща, че изпитва вече само приятелски чувства към Шарлота. Но останали насаме, той отново отчаяно ѝ признава любовта си. Младата жена рязко го отблъсква и му казва, че ще се радва да го види за Рождество. Сега е по-добре да замине. Влюбената във Вертер Софи го кани на танц, но той грубо я отблъсква и заявява, че напуска завинаги Вецлар. Останала сама, Софи заплаква. Алберт също е разтревожен. Той осъзнава, че Вертер все още е силно влюбен в жена му.

Трето действие
Вече е Бъдни вечер. Навън тихо вали сняг. Шарлота стои пред камината и препрочита писмата на Вертер, безизходна мъка блика и от трите, но най-страшно е последното. „Ако не дойда на уречения ден, не се сърди, а плачи за мен...”
Идва Софи, която се опитва да разсее сестра си, защото откакто Вертер е заминал, тя непрекъснато е тъжна. Шарлота остава отново сама. Неочаквано на прага застава Вертер. Тук всичко му напомня за изминалите дни. Той говори за безумието да се върне, но нали тя му е определила този ден. Шарлота също е развълнувана. В невъзможност да се овладее Вертер я целува и, опомнил се, моли за прошка. Шарлота му казва никога повече да не доближава този дом.
Идва Алберт. Разбрал, че Вертер се е върнал в града, той е побързал за вкъщи и разтревожено разпитва Шарлота защо младежът е идвал. Напразно разстроената Шарлота се мъчи да намери подходящ отговор. В този момент влиза прислужник и донася писмо. То е от Вертер, който съобщава, че заминава на дълъг път и моли Алберт да му услужи с пистолетите си. Разтрепераната Шарлота дава кутията с пистолетие на прислужника. Алберт излиза, Шарлота намята палтото си и се отправя към дома на Вертер.

Четвърто действие
Тиха Рождествена нощ. Под мека снежна пелена дреме малкото градче Вецлар. Светят звездите, а мъртвобледата луна осветява побелелите дървета и покриви. Отдалеч блести самотно огънче. Това е прозорецът на Вертер. В безмълвието на нощта се чуват изстрели и отново всичко утихва.
Шарлота е закъсняла. На креслото в кабинета си лежи смъртно раненият Вертер. Той е в безсъзнание. В един момент раненият идва на себе си и моли Шарлота за прошка. Последното му желание е да го погребат под старата липа, където толкова пъти е очаквал да зърне отдалеч любимата си. Вертер умира в обятията на ридаещата Шарлота, а отвън се чуват детски гласчета, пеещи коледни песни.