Духове

Не рядко нещо ни дава повод да се замислим: съществуват ли духове? Много хора си имат просто и категорично да или не за отговор...

Истината обаче е повече, и се крие в силата на чувствата.

Духове са нашите живи спомени, и тези живи спомени са живи, реални духове.

Често спят дълбок сън, като жар под пепелта, но често нещо ги събужда, и припламват, хвърлят светлина и топлина, понякога парят.

Явят ли се, не са с празни ръце: носят радост, носят болка, по заслуга или наслука, волни духове.

Но от къде идат, отде се взимат тези духове?

Всеки човек е комета, лети по земния си път и сее искри безброй. Навсякъде, където сме били, оставяме следи, оставяме искри, частичка от себе си, от огъня, който е живота ни. Дорде сме живи, дорде гори огънят на живота ни, и искрите ни са живи, искрени истини от нас.

Ала виж там: не самотна искра мъждука в мрака на миналото, а цял пламен танц... Да, скъп спомен от дружен сбор на млади комети...

О, духове! Вярвам ви, и ви обичам. 

 

* * *

 

Обаянието на живота

 

Петер Йохан Непомук Гайгер (11 януари 1805 Виена– 29 октомври 1880, Виена) е известен австрийски художник.

Първоначално иска да следва семейната традиция и да стане скулптор, но рисуването става неговата стихия. Той илюстрира „Безсмъртните на родната земя“ на Антон Циглер от 1839–40. До 1848 прави множество илюстрации на исторически произведения и поезия, но също така прави маслени картини за австрийското кралско семейство.

Завръщайки се от пътуване до Ориента с княз Фердинанд Максимилиан Йосиф през 1850 г., той навлиза в особено творчески период. През 1853 става професор във Виенската художествена академия. Създава много нови творби за кралското семейство, включително илюстрации на Гьоте, Фридрих Шилер и Уилям Шекспир. В множество картини,  илюстрации и албуми пресъздава живота на Ориента.

Неговите еротични рисунки са особено запомнени от познавачите на жанра, създаването на които безспорно изглежда невероятно за такъв академичен и придворен художник. А всъщност тази колекция съвсем императивно поставя въпроса за тази „слабост“ на човека, на мъжа и жената, крита с толкова фалш, с глуповата прюдерия. Колко по-богат би бил света с удоволствия за тялото и душата, ако не крием и още по-важно: не потискаме еротичните си чувства.

И какво важна (а всъщност тривиална) поука: култът към телесните радости не започва със „сексуалната революция“ от 60-години на 20-ия век. Но не и през 60.те на 19.ия. Дори не с Афродита и Ерос. Култът към еротиката е обаянието на живота.

 

* * *

 

Ден на добротата

13 ноември е Световен ден на добротата. Все още не е от най-известните и популярти празници, но от година на година се отбелязва във все повече страни от цял свят.

Датата на празника е деня на окриването през 1998 в Токио на първата конференция на Световното движение на добротата, с участието на Австралия, Великобритания, Канада, САЩ, Сингапур, Тайланд и Япония. Там се приема „Декларация на добротата“. Целта е да се наддели самолюбието, да се мисли с разбиране за другите около нас.

Идеята за добротата е различна при всеки човек – уважение, търпение, добър тон комплимент, приятелски разговор, нежност, помощ, , доброволческа дейност.

Самата дума доброта е изключително хубава и човечна, но нейното значение не съвпада напълно със значението на обичайния й превод (което пък е хубав повод да се позамислим по ред неща: самобитност на българския бит, култура, език, еднопосочността и двупосочността на досега на тази самобитност със съвременния световен – и по-специално: доминиращ („mainstream”) – бит, култура, език). Доброта на английски: kindness, на френски: gentillesse.

„Езикът, който глухите могат да чуят и който слепите могат да видят.“

Марк Твен

Бедността си аз

Бедността си аз

пестя, от радостите

искам и още…

Тодор Симеонов

Glinka - Ruslan and Lyudmila - Gergiev

Да живее 14 юли!

Да живее 14 юли!

Да живее Революцията!

Да живее Народът!

Да живее Татковината!

Да живее Републиката!

Да живее федерацията на европейските народи!

Да живеят федерациите на народите по всички части на света!

Да живее световното единение на федерациите!

Да живее свободата, равенството и братството!

Да живее справедливостта, отговорността и солидарността!

Да живее знанието и Вярата в човека!

Да живее мирът, обичта и радостта!

Да живее Движението на Света в Промяна!

Да живее Земята, люлка и рай на човечеството!

* * *

Безброй...

Из писмо до приятел:

Безброй са хубавите неща в живота: пътуване, сърбане на чудесен коктел с чудестни приятели, чешене там дето те сърби, безброй са хубавите неща в живота..

На мен задачите ми ми дават най-голяма радост...

да сложа основния камък на храма на Вярата в човека...

да напиша моя Пътевод за живота...

... и още няколко неща, почти безброй :)