събота, 23 юли 2022 г.

Букбазар

 

Призив

Хора от цял свят!

Ценете книгите! И се разделяйте с тях достойно!

Да приемем обичая редовно, например следобеда на всеки първи петък от месеца, на подходящо място (улица, парк), да предложим за продаване няколко наши книги. Обичаят с време ще осигури купувачи, така че всички – и продавачи, и купувачи, и книгите – ще бъдат доволни.

А лесно може да се получи, продавачите да станат купувачи и обратно.

Този обичай може да наречем букбазар (book-bazar) или букенд (book-end), намеквайки, че това е уикендова програма или пък краят на една връзка с дадена книга), но това са подробности, които могат да бъдат оставени за решаване от участниците.

Един такъв обичай би бил не само отличен начин да се движат книгите, да си намират нови читатели (и не само възможност за бедни студенти и пенсионери да получат няколко лева), но и чудесна форма за жив контакт между хората. Наистина, всеки интерес към една предложена за продан книга е повод за разговор между продавача и купувача, и от този разговор може да се получи нещо още по-хубаво: интересни мисли, интересни въпроси, интересни отговори, интересни познания. Дори и нови познанства, приятелства.

Самотен си? Вземи три книги, с които си готов да се разделиш и иди на следващия букбазар.

Действайте, хора, където и да сте по градове, села и паланки!

 





* * *

 

понеделник, 11 юли 2022 г.

Амфитеатър на брега

 

Хубаво, уникално нещо би била плаваща сцена в морето, но може би още по-хубава, и най-важното: реална задача би било да създадем един амфитеатър на брега във Варна.

За един по-голям амфитеатър е необходима определена височина на периферията на терена, в дадения случай един висок бряг.

За щастие във Варна, именно на подходящо място има такъв: в подножието на Пантеона.

Там може да се оформи един идеален амфитеатър с хиляда или повече места и сцена на нивото на плажа.

Представи си гледката към морето от този амфитеатър и се наслади на прелестта. Даже тази фантазия е удоволствие, а какво би било ако идеята един ден се осъществи!

 



* * *

 

Тоска и Райна


  Една от най-хубавото изпълнение на пората Тоска от Пучини.


* * *


понеделник, 6 юни 2022 г.

Сцена в морето

 

От дете ме омагьосва нощната картина на морето – но така, както го виждам от нашия варненски брят: обсеяно с искрите на хилядите отражения от всички посокиЛ на светлините на града, на фара на Галата, на корабите, на самолетите, на звездите, на тайните и на мистериите… А всичко това на фона на неповторимата симфония на вълните, чайките и градската какафония.

Връх на магията има при при изгрева на пълната Луна.

В такива случаи чедто си мечтаех и виждах как някой свири на пиано в морето, плувайки по лунната пътека.

По-късно, като възрастен, който отдава дължимото на практическата страна на фантазиите, се замислях: как може да се реализира това видение. Но къде е тук проблема?

Естествено, илюзия е да си представяш, че това може да стане, едно пиано да плува (но все пак стабилно) в морето, а пред него да седи пак на един плаващ (но стоящ стабилно) стол пианист, всичко това така, че да не се вижда, какво „държи“ стола и пианото и по възможност краката (лачените обувки) на пианиста да не се мокрят…

Решението е просто като топлата вода: трябва един сал, който не може, то и няма нужда да се камуфлира. Нека да го виждат всички. Разбира се, колкото по-нисък, толкова по-елегантно ще бъде решението.

Сигурен съм, че нашите световноизвестни хидродинамици ще могат да проектират една идеална платформа. Технически подробности е тази сцена-сал да има такава „яка“, която да го пази от вълните, да му е осигурена пълна стабилност и да е осигурено с подходящ мост за качването и слизането на участниците.

И когато имаме една такава уникална плаваща сцена, на нея веднъж един пианист може да изпълни на пиано Лунната соната, но на нея друг път може да се качи цял оркестър, било с цял хор или една театрална трупа, която да изиграе една гръдска драма или пък Сън в лятна нощ

Сън в лятна нощ…

Но кой би възразил на един дневен концерт?



* * *