Тези дни националното радио даде
възможност на един представител на капитала („индустриалците“) да отправи
своите критики и предложения във връзка с нашумялата сега програма за
възстановяване след пандемията. Същността на не особено дълбоките мисли беше
дълбокото огорчение, че в програмата на правителството на делът на
безвъзмездните помощи (дадените в дар пари) не е такъв, какъвто трябва да бъде.
С една дума: повече подаръци и по-малко заеми (колкото
и да са изгодни те). Представителят на индустриалците си има своя изключително
въздействащ аргумент: с многото „финансови инструмента“ (заеми) правителсвото
тласка икономиката към спиралата на задълженията.
Всичко е ясно. Без пари нищо не става, доста отдавна
го знаем. Да дадем пари на тази наша индустрия, та да вървят нещата. Но защо в
дар да ги дава правителството парите на данъкоплатците (на народа)? Защо не го направи като инвестиция (вдигане на
капитала). Парите и така отиват при индустриалците в нужда, но със сериозни
перспективи. Само дето общността, народът добива една малка собственост тук и
дам (и още по-отблизо може да следи за доброто използване на осигурените
средство.
В пазарната икономика не гледат с добро око на
държавното участие във фирмите. Никакъв проблем. Държавата, след като направи
инвестицията, още на другия ден може да обяви на търг своите нови акции. Да ги
купят, които искат. Но това значе, че инвестираните пари се връщат (или
повече).
Чудесно! Така държавата може да създаде специален фонд
за стимулиране на икономиката по този начин, в който инвестираните средства ще
се връщат и ще могат отново и отново да се инвестират.
На това бихме му казали добро стопанисване на
данъчните пари.
Надявам се, че на всички става ясно, че ако една
държава не рабои така, тя краде от народа, за да тъпче бездънните джобове на
капиталистите.
* * *
Няма коментари:
Публикуване на коментар