Вярата в човека не е една нова
религия, а това допълнение към знанията на човека, с което материята на
знанието става един жив дух, едно ново живо единство.
Вярата в човека не е религия, но трябва да заеме
мястото на старите религии. Това може да изкуши да заимстваме от формите на миналото.
Богато и разнообразно е това наследство.
Има какво да се запази, какво да се отхвърли.
Безспорна необходимост изглежда например основаването
на собствена църква, еклезия.
И тук се показва невероятното вдъхновение на вярата в
човека.
Да! Да основем, но не църква, а република на вярата!
Това не само ще ни даде да почувстваме лаическия
характер на новата общност, но ще ни открие пътя към републиканския,
демократичен ред.
Естествено, това няма да бъде „земна“ политическа
република, а „небесна“ духовна, отворена за всички навсякъде, винаги.
Как да го направим това със „земни“ действия днес си
остава работна програма за следващите години, но прокламацията с това стана
факт.
Да живее Републиката на вярата в човека!
* * *
Няма коментари:
Публикуване на коментар