Движението на Света в промяна

Мисията на Движението на Света в промяна (ДСП) е да работи по следните задачи:

- да опознаем и да разберем по-добре света, в който живеем,

- да помним всички онези важни цели, благородни идеали, които са водили човешкия дух през хилядолетията,

- да формулираме ясно новите общи цели на днешните поколения, задачите, които им се падат,

- да освободим повече сили за постигането на тези цели.

Движението изпитва пълно уважение към събраното в човечеството огромно знание, но смята за важно и обновлението в него.

За движението поредицата Светът в промяна и едноименния интернетен портал са важна опора, но намира за важно да работи и се развива като истинско живо обществено движение, с отговорност да използва всички възможности, бдително да пази своята независимост и самостоятелност.

Движението е готово да посрещне най-различни предизвикалества, на които да даде иновативни отговори.

Убеждението на движението съвпада с думите на Рей Бредбъри от неговия пророчески роман 451 по Фаренхайт: „Това е чудесното в човека, че никога не губи смелостта си и волята си; отново и отново започва, защото знае, че е важно и си заслужава да започне отново.”

Движението посреща с отворени врати всички, които са готови да мислят и да действат.

Мотото на движението е:

Знание-Общност-Радост

Иновацията

Големи задачи стоят пред нас. С големи възможности разполагаме. Човешкият гений е неуморим и неизчерпаем. Но виждаме – или не виждаме – с колко трудности се сблъсква той.

От дълго време иновацията не е въпрос на чест и достойнство, а най-твърд бизнес. Само по себе си това не би било трагедия, ако не виждаме, че по-голямата част от новаторския потенциал на обществото остава неизползван. Това забавя, в даден случай, трагично забавя решаването на важни актулни, не рядко съдбоносни проблеми. За дя се схване тежестта на тази неразсъдност, нека всеки си помисли за свои близки, страдащи – независимо по каква причина. И сега мислете за това, че с едно по-разумно оползотворяване на иновацията, страданието на този наш близък човек можеше да бъде предотвратено.

Какво липсва, защо липсва необходимото за гарантирането на иновативното развитие? Две големи задачи трябва да се решат, две задачи от революционен мащаб. От една страна трябва да се осигури по един демократичен и прозрачен начин пълна правна, финансова и административна помощ за реализирането на всичко ново, което е общественополезно. От друга страна трябва да се победи антииновативната политика на големите мултинационални фирми, които в интерес на максимализирането на консумацията, днес са най-опасните врагове на развитието.

Отдавна го декларирам, и сега най-тържествено го потвърждавам, че безвъзмезно предлагам на обществото решения за един ред проблеми, включително изброените в бележката за дезастрологията. Само едно изискване имам: поврат в отношението към иновацията!

Дезастрология

През 1985 издадох (на унгарски) книгата Опастности и оцеляване. В нея дадох по реда на една специално разработена типология описание на основните природни и обществени катастрофи, които застрашават човека и обществото. Това беше тежка и тягостна задача, отчасти свързана с някои теми на тогавашните ми служебни ангажименти, но отговаряща и на засилващо се вътрешно безпокойство по отношение на възможностите на човешкия разум. Роля играеше в авторските амбиции и една изразена носталгия към математиката, която тук беше засегната в най-различни посоки: от теорията на вероятностите, през най-модерните абстракни теории на кластерите, на фъзи-множествата, включително на най-конкретно формулирани тeории на катастрофите, до върха на приложението на математиката: математическото моделиране.

Много автори навсякъде по света намират тази тема за златна мина. Не минава ден без да се появи нова книга със сензационни данни и разкрития по един или друг въпрос. За съжаление обикновенно липсва реалният анализ и най-вече въпросът: какво да се прави. А това е решаващото. Днес ние разполагаме с невероятно могъща наука и техника. На практика още сега човек е с способен с помощта на науката да даде отговор на всяко предизвикателство, с помощта на техниката да реализира всеки проект.

Спокойно може да се каже, че трагедията на цивилизацията ни е неспособността на обществото да осигури първенство на обществените интереси в управлението, в определянето на стратегията на развитие. Частният интерес е категоричен: печалба сега и тук, печалба на всяка цена. Филантропията на частния интерес най-често е един икономичен маркетинг, а не компромис и самоограничение. Общественият интерес е рационален и способен на мислене с далечна перспектива. Стар, може да се каже класически антагонизъм, на който ще се върнем в други бележки (Движението на Света в промяна, Новото общество).

Кои са десетте най-важни опасности за човечеството през следващите 100 години?

Нарушаването на озонната защита на Земята

Замърсяването на световния океан

Недостиг на хранителни продукти

Засилване на социалните конфликти

Появата на нови заразителни болести

Недостиг на питейна вода

Изчерпване на фосилните енергийни суровини

Атомна катастрофа

Засилване на етническите конфликти

Космическа катастрофа

В това изброяване вземам предвид вероятността на катастрофата и евентуалните пагубни резултати. Това естествено не може да служи за практическо указание за действие, а има цел да подтикне към разсъждения и към решимост да се действа – разумно и колективно, под знака на обществените интереси.

Аполон се влюбил в Касандра („която оплита мъже”), красивата дъщеря на троянския владетел Приам, и обещал да ѝ даде дарбата да пророкува. Касандра първо откликнала на любовта на Аполон и той ѝ дал обещаната дарба. Касандра обаче се разкаяла за връзката си с Аполон и не пожелала да тръгне с него. Разгневеният бог не й отнел дадената дарба, а я наказал със злата участ никой да не вярва на думите ѝ. Днес дарбата да предвиждаме ни дава науката, но злата участ все още ни спохожда...

Светът в промяна

Светът в промяна е научно-популярна поредица, която излиза в Унгария от 1995. Но какво значи – особено днес, в началото на 21-я век – „научно-популярна”? Подобни поредици в чужбина днес носят по-модерното определение ен­цик­лопедична колекция. Това подчертава две неща, верни и за Светът в промяна: разнообразие на темите и научната издържаност на изложението. Традиционното понятие научно-популярна литера­тура може би изглежда идеологически остаряло, освен това старо­модно в сравнение с това, което се предлага в невероятни коли­чества по рафтовете с книги и по електронните екрани. Но напраз­но всякакви диети за масовия читетел.

Интересът и нуждата от зна­ния са кодирани в живота. Твоето знание е твоята сила!

На този интерес и на тези нужди се стреми да откликне Светът в промяна, след унгарски, английски, немски, френски и словашки, от 2008 и на български.

Светът в промяна има изработена система от принципи относно съдържанието, стила и редактирането на книжките си, а също така и система от правила за оформянето им. Едно от най-характерните правила е строго фиксираният обем: 128 страници, при това в джобен формат. Опитът показва, че този обем (около 7 авторски коли) е оптимален за изложението на една комплексна тема. Това между другото е този минимален обем, при който изчезват предимствата на електронната, включително уеб-формата. Това дава реална надежда поредицата, заедно с другите подобни издания да надживее кризата на книжния свят.

Информатиката не е бич за културата и ценностите, както искат да го представят много хора. Електронната култура не отучва от четене, но е вярно, че невижданото досега богатство от предлагано съдържание, води от една страна до създаването на нови форми и стилове на възприятие (клипове, инфографика), които по интензивност надминават четенето (и даже мисленето). И това е безспорно много опасно явление. От друга страна, богатството на предлагането води до братоубийствена борба... Разбира се, ако можем да смятаме за брат безскрупулния търговски интерес...

Както и да е, мрежата е хвърлена, и ние всички, риби и рибари сме в нея, от тук до срая на света. Днес (7 август 2011) мрежата празнува своята 20 годишнина (а печатаната книга на Гутенберг своята 555 годишнина). Кой може днес да предскаже развитието през следващите 20 или 100 години?

Но бъдещето се формира с нашите обмислени, разумни действия. Редакцията на Светът в промяна, след жалките резултати на няколко жалки акции по калъпа „Година на четенето”, реши да повдигне друга инициатива, мащабна, амбициозна, но не с амбицията да прахоса неморално обществени пари, а с амбицията да стигне до съзнанието на все повече хора по цялата земя, готови да кажат: „Да бъде 21-ят век век на четенето!”

Вярвам, че все повече български читатели, а също и автори, помощници, партньори ще открият тази поредица.

Та как да не вярвам!

За година и половина първата книжка на български от Светът в промяна, качена на литературния сайт Скрибд, беше прочетена от 6711 читателя.

Благодаря, и до нови срещи!
   

Свят и игра

Развитието на човешкото познание очертава една ясна траектория. Нейните определящи елементи са в основите както и на науката, така и на общото мировиждане. Тези елементи днес трудно могат да бъдат идентифицирани като експлицитни научни истини, но това се дължи на ред причини, които нямат пряка връзка със същността на въпроса. Така например днес нищо в науката не може да бъде обявено за стоящо над всякакво съмнение, за абсолютно неоспорвано. От друга страна дълбочината на научното познание е такава, че никакво опростено твърдение не може да разчита на пълноправно съществуване.

Нищо не може да ни попречи да осъзнаем и да формулираме хилядолетната траектория на познанието. В центъра на това познание е науката за физическия свят. Преди две и половина хилядолетия учените на античността създадоха понятията за материя и енергия, атом и космос. Преди няколко века Галилей, Кеплер и Нютон изградиха великолепна представа за света и нещата в света. Физиката на последните сто години в много отношения донесе революционни промени, но това по същество не промени основните понятия и не постави под въпрос фундаменталния характер на физиката. Общоприето е, че в света намираме една специфична градация на формите на съществуване, и съответно на законите на съществуването. В основата на всичко стои физическия свят на обектите с материален – включително енергиен – характер. В даден момент „неживата” материя се превръща в „жива”, и научния надзор се поема от биологията. Следващото ниво е това на човека и неговото общество, а там надзора се поема от стотици науки за човека и обществото. Като висша сфера на познанието виждаме науките за духовното, между които намираме философията и теологията. Деликатен е въпросът за връзката между различните нива на формите и законите на съществуване. Едни виждат някаква органична връзка между различните нива, между които срещаме и крайни възгледи за някъв детерминизъм в тези връзки. Други поставят в скоби този въпрос, допускайки съществуването на някакво по-висшо качество на всяко по-висшо ниво.

Което е твърде важно, характерно за досегашната траектория на човешкото знание: днес науката единодушно приема тази йерархия, и особено фундаменталния характер на физическите форми.

Символ на тази траектория може да бъде точкообразното физическо тяло на класическата физика: нещо, което съществува и се движи в пространството и времето. Това нещо може да е атомът на Епикур, експерименталната желязна топка на Галилей, някоя от планетите, наблюдавани от Кеплер, или някоя елементарна цастица на ЦЕРН. Понятието, по-точно системата от понятия е едно и също: нещо „в себе си”, физически предмет. Съществуването и „държанието” на този физически предмет е лишен от въпроси и динамика. Тук може да разглеждаме само неговите физически реакции, резултат на най-различни външни сили.

Абсолютното опростяване на този интелектуален модел е математическият модел, съдържащ една точка в пространството.

Новата траектория на познанието изхожда от един нов модел. В него новата основна – същевременно: универсална – единица е субектът, съществуващ в дадена среда. Този субект обаче не е повече точка без въпроси и динамика, а субект, който непрекъснато и постоянно усеща и реагира. Казано със съвременна терминология, всеки субект е един автомат, който непрекъснато и постоянно приема инфомациите на околната си среда – това е неговото влизане (input) – и непрекъснато и постояно въздейства на околната си среда – това е неговото излизане (output). За това този субект трябва да притежава определени сетивни органи, операционен процесор (например мозък) и алгоритъм, и накрая органи за реагиране. Така това ново понятие видимо е понятие, което поставя физиката, биологията, науките за човека и обществото, философията и теологията, с една дума цялата наука на общ знаменател, същевременно сваляйки тяхната изкуствена йерархия.

Прилагането на този принцип неизбежно ще доведе до революционно нови виждания, до революционно ново разбиране даже и на свръх елементарни въпроси, като например този за времето и пространството. Времето в новото виждане на света играе особенна централна роля. Същност самото съществуване, целият свят, цялото битие е една огромна игра на всичко, което съществува. Но една игра, подченена на диригентската палка на времето. Пак боравейки със съвременната терминологията можем да кажем, че светът е подчинен на един единен часов сигнал. Съществуването на субектите, посрещането на влизането, работата на процесора на субекта и изпращането на излизането е строго съобразено с такта на този космически часовник. Това, което не мога да изкажа или извърша в текущия такт, остава за следващия. Ако армията ми може да премини по моста на отсрещния бряг в интервала на сега отворилата се възможност, имам шанс да спечеля битката. Ако пък не успея, противникът в следващия момент може да разруши моста, или да унищожи закъснелите части на армията. Така можем да кажем, че светът е един огромен шах, с безброй много участници. С тази „малка” разлика, че в истинската игра на света, играчите имат наведнъж право на ход на всеки такт. Интересна ситуация, защото не сме принудени да чакаме за отговора на противника. Ако той се бави, ние безскрупулно можем да действаме, и да насяме удар след удар. Но от друга страна, нищо не ни пази от бързите последователни удари на противника. Не можем да кажем: „Моля, почакай докато помисля...” Животът е безкомпромисна игра, безкомпромисна борба.

По-скоро куриоз, но тук му е мястото да спомена за създадения от мен нов вариант на шах, в който играчите едновременно декларират следващия си ход. На практика това се изпълнява твърде лесно: двамата играчи записват хода си на едно листче, и след като и двамата дадат знак, че са готови, разкриват ходовете си. Пробите с този нов вариант са още много малко, не е лесно да се регламентират удачно някои неочаквани ситуации, от което много зависи качеството на новия вариант. Във всеки случай, той много добре предава същността на света като игра.

Не по-малко интересно е новото разбиране на пространството. В досегашното виждане пространството е физическо понятие без физическо съдържание. При конструирането на математически модел това противоречие остава незабелязано. Тримерното пространство е добре познато от геометрията, а „точката” получава името А. Никакви проблеми не виждаме във връзка с движението на точка А. Винаги са били известни мнения и теории за съществуването на „нещо”, което да „запълва” празнотата (например етир), но те са по-често оборвани, отколкото потвърждавани. Днес физическите науки са на прага на отриването на материята „пространство”, тъй като все по-финните им инструменти вече усещат „нещо”. Погледнато по-задълбочено, трябва да отбележим, че предположенията за каквото и да било, изпълващо „празното пространство”, не решават, а само заобикалят въпроса. Сигурен отговор все още нямаме, но новото виждане, и по-специално един конкретен пример трябва да ни накарат да се замислим. Представете си една голяма, изрисувана от вътре сфера (например с космическата панорама, която виждаме от Земята). В това няма нищо ново и чудно, че в която и да е точка на сферата да се намираме, виждаме информацията, идваща от насрещната точка. Но щом това е така по принцип – и на практика –, по принцип и на практика информацията идваща от всички точки на сферата се съдържа в точката-център на сферата. Какво означава това? Това означава, че всяка една точка на пространството съдържа безккрайна по обем информация за целия свят. Малко или повече пълна изоморфия, съответствие между света и всяка една точка на пространството. Това не може да означава друго освен това, че всяка точка на пространството е един реален (между другото физически) субект. Между другото това означава, че няма нужда от етир или подобни фантоми за запълването на „празното”.

Обмислено до край, това ново виждане подсказва и още нещо. В стария смисъл на понатието, пространство няма. И не е нужно. Психо-физическата нужда да подредим нещата, да схванем и проектираме движението в неговото специфично богатство, ни кара да боравим с илюзията за пространство. В такъв смисъл идеята на Айнщайн за единството на времето и пространството е една проблематична спекулация.

Шекспир казва: Целият свят е театър.

Да, съществуванието е една безкрайна и вечна игра. Всичко, което съществува, всичко, което е достойно да бъде наричано съществуващо, участва в тази обща игра.

Пространството е последствие, основното е едно единствено: времето. Времето е ритъм.

Ритъм, който позволява и задължава да се съществува.

   

Пътят на циганите

Пагубата на Федя Протасов от Живият труп на Толстой не идва от циганите, но те стават оръдие на съдбата му. „После музиката: не оперите, не Бетовен, а циганите. Какъв живот, каква енергия се влива в човек. После хубавите черни очи, усмивката...”

Колко романтика и колко предубеждения обгръщат това племе, разпиляно от векове в цяла Европа. Веднъж търпени, веднъж гонени, може би самите те не знаят, какво биха желали повече: да ги приемат, или да ги оставят да си скитат спокойно и по воля.

Концепцията за Земя на циганите (Ромаленд) не е проект за увеселителен парк, а опит да се създаде център за решаването на циганския проблем. Концепцията включва една културна, туристическа и икономическа ос. Най-зрелищната е разбираемо туристическата част. Тя ще съдържа секции, показващи станциите на блуждението на циганската нация от Индия през Персия, Русия, Египет, та чак до Ирландия и Канада. Всяка една от тези секции, реализирана с участието – и помощта – на съответната страна, би трябвало да съдържа онези символи, които отразяват характерното за всичко близко и родствено с ромите и тяхното присъствие. Естествено това трябва да бъдат модели, експонати, игри и т. н., привличащи туристите. Тази туристическа ос, разположена на 5-10 км-ова ивица трябва да съдържа и множество заведения за хранене и развличение, с богата културна програма.

Културната ос на Земя на циганите освен културните заведения и културните програми на туристическата ос, трябва да съдържа и множество други класически форми и институции в определени точки на Земя на циганите, коята на практика е една надлежно оформена и поддържана териториална агломерация. Тя трябва да си има свой естествен център (столица) и ред специализирани подцентрове (административен, културен, туристически, промишлен и логистически). Тя може да има диаметър от 20 до 30 км и да разполага с население от 100 до 200 хиляди души.

Важно би било културната ос на Земя на циганите да представлява реален форум за културен живот с всички необходими инстанции и институти: театър, кино, музей, център за музика, средни и висши учебни заведения, научни институти и т. н. Тази структура би имала тройна задача: освен прякото изпълнение на своите функции, още и обслужване на туристическата ос и популяризиране и разпространение на циганската култура в Европа и по света.

Земя на циганите може и трябва да бъде печелившо начинание, печелбата на което трябва да се използва за по-нататъшното решаване на проблемите на ромите. За реализиране на това начинание най-подходящи изглеждат България, Румъния, Сърбия, Унгария. Само можем да се надяваме, че в скоро време ще се намери правителство, което ще се ангажира за изпълнението на тази задача, и че тя няма да стане жертва на политическа или финансова алчност.

Съдбата на нациите

В 1935-та много историци и идеолози характеризират неотдавнашната Голяма война като борба за преразпределението на света. Но кога войната не е имала като истинска цел завладяването на повече и повече земи и хора? Тук в модерно време особена роля играе националният въпрос. Голяма част от братоубийствените войните започват за освобождаването или пък обединението на войнствуващата нация. Ако такова позоваване очебийно няма основание, винаги може да се позовем на защитата на „националните интереси”. Така европейските сили с най-пълно право можеха преди век да окупират... Китай.

Но може ли да има в съвременния свят покриване между държава и нация? Един голям и кардинален въпрос, с особено важни последици. Някои големи формации по един уникален – но не безболезен – начин постигнаха статута на велика сила в една особена национална хомогенност. Класически пример за това е Франция, където историята още преди векове осигури практическо пълно съвпадане между етнографските граници на нацията и политическите граници на държавата. Други големи формации на европейското средновековие се разпаднаха като кула от карти именно поради липсата на национална хомогенност. Това беше съдбата на веселата и щастлива Австро-Унгария. А дългата и кървава агония на османската империя?

Но тогава може би верният път води към тържеството на държавата-нация? Европа е отличен пример за абсурдността на такава политическа идеология. Как може в рамките на една държава да живеят хора само от една нация? И как може да се смятат частите на една нация, живеещи извън границите на една държава, за части, които трябва да бъдат интегрирани в лоното на „държавата-майка” – било чрез обземането на съответната територия било чрез – доброволното или насилственото – преселване на съответното население. До какво би довело ако – дано не стане – но Германия почне да предявява претенции за разни територии на съседите си, където живеят немци в голям брой?

В една средна държава живеят 10-20 по-малки или по-големи малцинства. Те могат да бъдат разглеждани в три групи. В първата влизат тези обособени етнически единици, които малко или повече са част от основната нация. Във втората група влизат частите на съседни чужди нации, или на такива чужди нации, с които историята е осигурила някакъв траен досег. Третата група е тази на малцинствата, които сега се оформят в резултат на модерното развитие. Динамиката на движението в тези три групи е твърде различно, но е неоспоримо, че в днешно време тя масово нараства (сепаратизъм, икономическа миграция и т. н.).

Ние сме на път да създадем свят, в който нациите мирно и свободно ще съжителствуват, и то не географски разделено, а в най-пълна териториална интеграция, с ненакърнимото право на свободно движение. Именно поради това е важно да тръгнем по един нов път: създаване на напълно автономни форми и институции за самоуправление на нациите. Те трябва да бъдат независими, по същество равноправни на държавите. В същото време напълно е логично и необходимо нациите да имат своето представителство, преди всичко в структурата на местните власти. Естествено решение на този проблем може да бъде създаването на Камара (Съвет) на Нациите във всички парламенти по света, и една Световна Асамблея на Нациите към ООН. Подобно решение би трябвало да се прилага и на всички нива на местно и регионално самоуправление.