четвъртък, 7 август 2014 г.

Амелия Ерхарт (1898–1937)



Смелостта е определената от живота цена на покоя.
(Амелия Ерхарт)

2 юли 1935 – Амелия Ерхарт (1898–1937) става първата жена, прелетяла Тихия океан. През 1932 година тя вече прелетява Атлантическия океан. Изчезнала безследно над Тихия океан през 1937, при опита си да направи околосветска обиколка със самолет.


От книгата 1935

вторник, 29 юли 2014 г.

Френската...

За много неща съм благодарен на сьдбата. За такива неща, които ми дадоха повече, отколкото е обичайно. Ето на, рядката, какво ти рядка, уникалната възможност да израсна в театър, в истински театър... Но за това друг път...
Подобно щастие беше да попадна във френската гимназия. Тя току преди година беше се преместила от Ловеч (там я изкара и сестра ми) във Варна.
Фантастични години изкарахме там с фантастични учители, директори, преподаватели и другари...
После се пръснахме из страната и по света... И ето, че след десетилетия ме връхлетя щастливата идея да създам една страница за „френските” от цял свят. Много са. Но успях да ги събера на сайта си, а после и във Фейсбук (тук вече имаме повече от хиляда фена от цял свят).


Двойна радост и двойна гордост. Признавам, лична радост и гордост (иначе защо бих го правил). Но истинската радост и гордост е това, че тази мрежа на френските лицеи по света е на възпитаник на варненската гимназия Фредерик Жолио-Кюри.

Хайде, приятели, чакам ви! Има какво да споделим! Помежду си, пък и с новите поколения. 





сряда, 25 юни 2014 г.

Реквием за един сън

Съдбата ме е белязала с дарбата да сънувам минало и бъдеще, било и не било, хубаво и лошо. Пророк на сън... Случвало ми се е да се събудя с решение на сложни задачи, а дори и с готово хаику...
Преди повече от половин век, като ученик сънувах един от най-хубавите си сънища. Сън, в който главното играещо лице беше родната Варна, такава, каквато вероятно ще е в 2110. Приказна, достойна столица на една нова Атлантида...
Но ето, в действителността скоро дойде времето на промените. Нови илюзии разбиха старите илюзии. Магазините се изпълниха със стока, повърхностите с реклама, въздухът с демокрация и крясъци, улиците с боклуци и бездомни кучета. Но страната и с нея Варна опустя. Опустяха умовете и сърцата. Новоизлюпени бизнесари и политикани си развяха байряците, само от един друг обезпокоени, от никой друг необезпокоени.
Боли ме за хората. Боли ме за страната.
Боли ме за Варна, за моя сън...
Каква картина ни предлага днес лятната столица на Бълтария, перлата на Черно море, кандидатът за културна столица на Европа? Занемарени сгради, рухнали огради, разбити тротоари, и те заети от коли, навсякъде боклуци и бездомни кучета, включително по плажове и градини, които би трябвало да са гордостта на града.
Боклуци и бездомни кучета? Позор за селище, което иска да е част от цивилизацията!
Позор и три пъти позор!
Позор е да се трае този позор, който може да бъде измит за 24 часа!
А да се трае 24 години е убийство за достойнството на живите!
По-точно: самоубийство!
Може би е време да пея реквием за хубавия си сън за Варна?
О, не! Ще чукам кремъка на вярата в сънищата за да скокнат искри.



вторник, 1 април 2014 г.

Тесла

Има благи мигове, когато спомени прилитнат от някъде си, кацнат на рамото ни и нежно зачуруликат.
Така ме навестиха картини от детските години, и кой знай защо, видях малкото радио, което стоеше на една полица ту тук, ту там в кухнята, но все някъде над леглото в ъгъла до вратата. Като влезе човек, с едно движение запали лампата и включи радиото. Малък, тъмно-кафяв апарат беше, с финна решедка с цвят на слонова кост. Звукът му беше чист. В тъмното скалата светеше като прозорец на една вълшебна къщичка.
Благодарим ти, пане Тесла!

И ето ново чудо: няколко щраквания и мрежата ми дарява снимка на нашето отдавна изчезнало радио. Гледам го, чувам го... Усещам как птичката-спомен префръква от рамото на сърцето.


понеделник, 9 декември 2013 г.

Нелсън Мандела (1918-2013)

Зад решетките те притежаваха моето тяло, моя труд, моето време и моя живот, но аз никога не им позволих да притежават ума и сърцето ми. В деня, когато бях освободен, трябваше да мина за последен път през проверяващия караул. На портала се спрях и погледнах назад към килията, стиснал зъби и юмруци. Болката и омразата, събирани ден след ден в каменните кариери, нахлуха в ума ми - исках да отмъстя. Но това трая само няколко секунди. Погледнах напред към света, в който влизах отново след едно твърде дълго отсъстване, и си казах: „Те са ме притежавали толкова дълго – няма да им позволя да ме притежават отново.

събота, 1 октомври 2011 г.

Свят без насилие

От както човек се сдоби с повече сила, отколкото му даде дивият свят, навсякъде се сблъскваме с насилие. Но насилието не решава нищо, а само отравя още повече и тъй отровеното ни жизнено пространсво, погубва сърцето и разума на човека.
Всичко, което е реално е разумно. Всеки реален проблем е разумен проблем, който може да се реши разумно. Затова истинската сила е на страната на безнасилните общности.
Това е посоката на прогреса. Това е единствената посока, в която може да напредваме.
Но нози нов свят без насилие не идва от само себе си. За това трябва да се прави, да се прави много, да се прави заедно.
Значително трябва да се намалят обществените разлики. Трябва да се ограничат проявите на богатство и разточителство, които водят до законно възмущение.
Истинска революция е необходима в превръщането на знанието и културата в общо богатство.
Трябва да се подобри правотата и ефикасността на правосъдието.
Трябва да се осигурят реални обществени механизми и институции за помощ на изпадналите в безизходно или така изживяно положение.
Трябва да се увеличи обществената и особено административната помощ за защита на семейния живот. Трябва де се въведат нови форми на контрол и превенция срещу насилието в семейството.
Училищната система постоянно трябва да се занимава с въпросите за посрещане и решаване на конфликтите.
Обществените органи на реда трябва да прилагат принципа на нула-търпимост към насилствените престъпления.
Трябвя дя се забрани в ежедневието носенето на огнестрелни и други особено опасни оръжия, както за органите на реда, така и на служителите от фирмите за безопасност.
Трябва да се хуманизира наказателното право и формите за наказание. Със затвор трябва да се наказват само извършителите на насилствени престъпления. С най-интензивни средства трябва да се осигури превъзпитателното въздействие на затвора.
Трябвя да се борим срещу култа на насилието, за оформянето на култ към безнасилието. Трябва да се забрани прякото показване на насилие в търговските медии.
Трябва да се държи на дневен ред делото на разоръжаването. Възможно най-бързо трябва да се започне с една дългосрочна програма за разоръжаване и контрол върху оръжията. Развитиета на оръжията трябва да се постави под най-строг международен контрол.
Покрай изстраданите принципи, с търпение извоювани закони, трудно постигнатите резултати, истинска гаранция за успеха са тези хора, за които безнасилието е вътрешно убеждение и които са достатъчно смели да защитават безнасилието от всяко насилие, кога да е, къде да е.
Обръщаме се към всеки! Спри за един момент и се замисли по тези въпроси! И стани част на безнасилието! Приеми го, прилагай го, бъди негов посланик! Никога не вдигай ръка на детето си, на другаря си, на чужд, на противник!
Търси решението! Мисли!



* * *

четвъртък, 1 септември 2011 г.

Движението на Света в промяна

Мисията на Движението на Света в промяна (ДСП) е да работи по следните задачи:
- да опознаем и да разберем по-добре света, в който живеем,
- да помним всички онези важни цели, благородни идеали, които са водили човешкия дух през хилядолетията,
- да формулираме ясно новите общи цели на днешните поколения, задачите, които им се падат,
- да освободим повече сили за постигането на тези цели.
Движението изпитва пълно уважение към събраното в човечеството огромно знание, но смята за важно и обновлението в него.
За движението поредицата Светът в промяна и едноименния интернетен портал са важна опора, но намира за важно да работи и се развива като истинско живо обществено движение, с отговорност да използва всички възможности, бдително да пази своята независимост и самостоятелност.
Движението е готово да посрещне най-различни предизвикалества, на които да даде иновативни отговори.
Убеждението на движението съвпада с думите на Рей Бредбъри от неговия пророчески роман 451 по Фаренхайт: „Това е чудесното в човека, че никога не губи смелостта си и волята си; отново и отново започва, защото знае, че е важно и си заслужава да започне отново.”
Движението посреща с отворени врати всички, които са готови да мислят и да действат.
Мотото на движението е:

Знание-Общност-Радост