Пътуване до Израел – 13. Епилог: Размисли (Първа част)

Може ли човек да пътува до Израел, да се разхожда по улиците на Йерусалим и Тел Авив, и да не се замисли по съдбата на евреите, на Израел?

Вярно е, в днешно време никак не е необходимо да пътуваш до Израел за да попаднеш в невероятния лабиринт на тези въпроси.

Днешно време? Какво е то? От кога живеем в него?

Преди много години изучавах живота на моя велик предшественик, любима фигура от великолепната галерия на античните философи, останала доста в сянка: Теодор Атеиста (който стана герой на една моя новела). Чета вълнуващата хилядогодишната история на Кирена, и какво намирам там: смутове около тамошната – не малко – еврейско население, като трагичен край избиването на 20 хиляди мъже, жени, деца, старци. Две хиляди години преди избиването на 6 милиона…

Може ли обективно, безстрастно да се говори по тази тема?

Тук безстрастието изглежда като предателство спрямо хуманизма, но даже спрямо разума.

В крайна сметка, това може би не е фатално. Дали безстрастно или със страст: което е важно, то е да се търси истината. Истината, която ще ни помогне да намерим правилния път. Бъдъщето е неизбежно, но всичко от това зависи, по какъв път стегаме до него. Сгрешим ли, отново ще стигнем до трагедиите на миналото, които най-вероятно не ще искат да се задоволяват с едно обикновено повтаряне, а с още по-жестоко изпълнение.

Злото се опиянява от крайните решения.

Както и глупостта…

Две неща има, по които еврейският народ е между първите на светал

Първото е непоклатимият народен дух, непоклатимото национално самосъзнание. Кое играе тук решаваща роля? Абсолютното почитане на традициите? Религията? Огромното самочувствие, укрепено от хиляди легенди и хиляди реални успехи? Общата – почти винаги трагична – съдба? Особеното изкуство да се живее, така изпитано и подробно кодирано в техния уникален житеен пътевод: Талмуда?

Вероятно всичко това и още хиляди други обстоятелства, изяснени и неизяснени подробности, тайни… Та как да изпуснем из предвид Кабалата и още много неща.

Тук от една страна е важно да не паднем сами в една от реално съществуващите грешки (и клопки): епигонизма, безусловното и безкритично възхищаване от всичко, което е еврейско. Това е доста характерно за голяма част от самите евреи (и в този случай това е смекчаващо обстоятелство, макар не съвсем безопасно), но колко е жалко, когато се практикува от „езичници“ (т. е. „не евреи“, за което българският език не си е подготвил специален термин, това на английски: gentile, на иврит: גוי).

Важно е да видим ясно, да признаем, че има много други народи, които имат основание да се гордеят за подобни заслуги, включително за подобно отстояване на вихрите на историята. И тука е напълно излишно да се позовавам на конкретни имена. Без преувеличение може да се каже, че те са хиляди. Например само в Индия…

От друга страна трябва да го признаем – много по отчетливо, о както обикновено го правим – че успехите на еврейския народ, особено през последните един-два века имат особен характер: по качество и по интензивност и товасе превръща в огромно предизвикателство.

Не малка част от евреите винаги са били успешни в работата си (даже ако става дума за кожухар, сладкар или дребен търговец), и затова винаги да били обект на завист. Особено критично става положението, когато все по0сериозни позиции заемат в търговията и заемането на пари.

От дълги десетилетия обаче успехите на евреите ги поставят – често заслужено – на призови места почти във всички сектори на живота. Това от своя страна създава много по-благоприятни условия за успеха на ново идващите аспиранти-евреи. Това не е ново явления. Критики и обвинения по този въпрос често се чуват. Те често кулминират в най-явлен антисемитизъм и с това правят голяма услуга на облагодетелстваните.

Дилемата е много сериозна, защото не се вижда доброто решение на този основно спонтанен процес. Който в не малка част никак не е спонтанен, а подпомаган от стотици, ако не хиляди органи, организации, фирми и т. н. Още повече, че тези фактори най-безскрупулно действат с целия арсенал средства и оръжия, на първо място с атомната бомба на антисемитизма.

Как ще спасим хармонията и братството на човечеството. Може би това е иронията на историята: да се надяваме, че един нов евреин ще ни спаси от опасностите на съвременната цивилизация. Мойсей изведи робите от Царството на робството, Иисус им посочи пътя към царството на обичта.

Ами сега, на къде, хора?

Братя евреи, огледайте се! Няма ли някъде между вас един нов мисия, който да ни спаси от новото робство, което ни готвят добри хора, гении, филантропи: Ротшилд, Цукерберг (ако така по-добре го знаете: Зъкърбърг) и компания?

Но да не ви тежи тази тежка отговорност. Не е писано, че между вас ще се яви новият пророк-спасител Пък и откровено казано, на дали именно от пророк се нуждаем.

Нещо друго, ново ни трябва, нови мисли, идеи, виждания. Нова смелост.

Но и тогава разчитаме на вас.

Разчитам на тези евреи, които прочетат книгите например на Ювал Харари и прочетат например и моите (главно Цивилизацията), и кажат: да – не безстрастно: ние сме за истините на Цивилизацията.

* * *