Втората
жена на моя живот беше причината да се появя на този свят: какичката ми Роси,
малката весела красавица с две големи черни плитки.
-
Майко, татко, искам братче! – почва да повтаря Роси, вероятно на седем години,
когато тръгва на училище.
Ама
тъй, ама инак…
-
Майко, татко, искам братче! – тропва с крак Роси, все по-нетърпелива.
-
Ама виж, миличка, там е работата, че нямам пояс и така не става да имаш братче –
се опитва деликатно с половото просвещение баща ни.
-
Аз ще ти събера пари да си купиш пояс – грейва й лицето на Роси.
Родителите
все по-притеснени.
- Или ще ми родите братче, или ще умря 0 отсича Роси и прави всичко възможно това
да не изглежда евтин шантаж.
Родителите
се виждат в чудо. Ами ако й стане нещо? И ето ти чудо, истинско хубаво голямо
чудо. Заченато е братчето на Роси.
Роси
тича да се похвали на приятелката си: „И аз ще си имам братче!“
Очакването
да се появя на бял свят става обща семейна програма. Роси поема и своята
отговорност. От приятелката си много добре знае, какво е да има бебе в къщи.
-
Ама аз ще му пера пеленките! Още първите!
Обещано
й е. И така става.
Най-добрата
кака на света. Може би трябва да кажа, че съжалявам за две неща, но бива ли да
се поддаваме на винаги готовата да страда сантименталност. Едното са тези девет
години и нещо, които ни разделяха. Днес не се знае, кой е по-млад от другия, но
в детските години тази разлика е голяма. Другото, за което съжалявам, е че ученето
на сестра ми ни раздели за много, по-точно за десет години. Десет години от
детските ми години, които сега аз броя аз 19, до заминаването ми в Унгария…
Но
да не се измъчваме за това, да не скърбим. И да не забравями, че имаше
ваканции, летни, зимни…
Броени
спомени, чудесни спомени.
И
при това не единствено те ни свързваха, а безкрайно много други неща. Ловеч,
София, море, изгаряне от слънце, Бодлер, Париж, сватба, Ангел, Нори, Петър, не
мога да ги изброя всичко, за което ако мисля, ми идва на ум и Роси…
Но
добре, че говорим за нея, та се сещам, трябва да й се обадя…
* * *
Няма коментари:
Публикуване на коментар