Видях – макар и за малко – Израел. Добре ли е, че имаше какво да видя? Че
имаше, има Израел?
Много хора по света, евреи и не евреи: Израел има
право на съществуване и на сигурност. Много хора, евреи и не евреи са малко или
повече скептични по този въпрос. И никак не са малко, евреи и не евреи, които
твърдят, че съществуването на Израел е грешка или даже престъпление.
А какви страсти поражда този спор! Може би са
стотици хиляди вече жертвите, убити в този спор. И никак не е преувеличение да
кажем, че този спор застрашава мира на целия свят.
Удобна изглежда позицията да се дистанцираш по
този проблем, да смениш темата на разговор или чисто и просто да се задоволиш с
едно общо пожелание за мир и разбирателство. Удобна, но непристойна за един
честен и отговорен човек в наше време.
Наистина трудно е да се ориентираш в морето от
факти, да избегнеш огромните блата от лъжи и манипулации, да си запазиш разума
при среща с фанатизма. Но това не може да бъде оправдание. Длъжни сме всички да
вземем участие в общия размисъл, в общото търсене на решение, в общото защита
на човешките ценности, на първо място на живота и мира.
А всъщност основният проблем не представлява
сериозно предизвикателство за разума. Няма ничия земя. И тук, на това малко
парче земя на кръстовището на Африка, Азия и Европа трябва да има някаква – по
възможност свободна, независима, демократична – държава. Как да е устроена, как
да се нарича, къде точно да минават границите й, всичко това са в известен
смисъл подробности, които трябва да решават хората, които живеят тамл.
Призивите за унищожаването на Израел са не само
осъдителни, но са и безсмислени. Истинският – осъзнат или неосъзнат – смисъл на
такава политика е отново – за кой ли път – изгонването на евреите от тяхната
легендарна родина.
Да, светът много се промени. Няма я вече
Вавилония, няма я Римската империя… Но да нямаме илюзии! Чак толкова не се е
променил светът. И в 20-ия век, и в досущ приличащия му 21-и век е възможно
етническото „прочистване“ на райони и страни. Често бездействащи свидетели сме
на нови и нови изселвания, бежанства, трагедии.
Това напълно обяснява и правото и факта, че
Държавата Израел прави всичко – твърде често повече от допустимото – за своята
сигурност.
И с това се затваря омагьосаният кръг.
Но преди да го „решим“ проблема на омагьосания
кръг, няколко думи по въпроса: има ли право един народ на собствена държава?
Изключително сложен въпрос, на който не може да се
даде единен, независим от времето отговор. Преди столетия вероятно правилният
отговор е бил да, но днес вече навлизаме в нова ера на цивилизацията, когато
държавата вече не е и не бива да бъде държава-нация, териториална административна
и политическа единица в един обединен мирен свят.
Далеч още не сме стигнали до реализирането на това
ново положение, но много добре би било ако всички отговорни сили, държави,
организации движат нещата в тази посока.
За голямо съжаление сегашното управление на
Израел, особено с приемането на закона за държавата-нация движи нещата в
обратна посока, в посока на далечното минало. А с това именно засилва пагубните
сили, които бушуват в омагьосания кръгл
Не, това няма да доведе до нищо хубаво, а точно
обратното обещава.
Идеи за решаването на (кой по-точно) проблем има
много. Най-старото и най-често повтаряното предложение е проектът „две
държави“, т. е. създаването (къде?) на палестинска държава.
Твърде съм скептичен, че такъв сложен проблем може
да се реши така лесно. Може би в момента на Договора от Осло това можеше да
успее, но тогава реалната власт – твърде брутално – отхвърли този шанс.
Убеден съм, че същността на проблема изисква едно
много по-иновативно решение, достойно за новата ера- Конкретен и подробен план
естествено нямам, това би било по силите на един голям екип от отлични
специалисти, но няколко елемента са важни.
Първо смятам за изключително спешно и важно
отделянето на Газа в суверенна държава (в този район през много векове е имало
държава с име Фелистения).
Като втора крачка трябва да се обособят главно в
Йерусалим държави-енклавита по модела на Ватикана. А може би и самият Ватикан
трябва да се премести в Йерусалим. Така „обетованата земя“ може да се превърне в особена и защитена родина на
религиите, което би било една нова форма на световното наследство. Този развой
би могъл да бъде и решението на муслимския Йерусалим. (В Хайфа е световното
седалище на сравнително младата Бахайската църква.)
Надявам се, че в недалечно бъдеще и Вярата в
човека ще се яви – с уважение – между представителите на Старата ера.)
Успоредно с другите крачки, трябва да се намери и
решение за положението на западния бряг на Йордан. По този въпрос предложението
подкрепено от Тръмп, новосъздадената (палестинска?) държава на западния бряг да
влезе в конфедерация с Йордания.
Независимо от крайното решение за западния бряг,
трябва да видим, че в по-далечна перспектива бъдещето на Израел, както и на
целия традиционен Леван, включително и Турция, с една дума: Мала Азия е в
рамките на един обновен Европейски Съюз, безспорен, естествен наследник на
Римската империя.
Сън в лятна нощ?
Не е сън. Съвсем будни размисли лед едно паметно
пътуване.
* * *
Няма коментари:
Публикуване на коментар