Вещественото доказателство

Дълбоко е скрита истината, казва мъдрецът...

Каква истина? И в дълбините на какво?

Защото има една, която – дори и съвсем тихо – е там, в сърцето ни. Чувстваме я, виждаме я, даже и да затворим очите си, даже ако се опитаме да не мислим за нея.

Какъв човек е MBS, да си остане с кода?

Може, да, може той да е най-чистият, най-гестният човек в света. Той знае. Това е неговата тайна.

Но MBS не е глупав човек. Трябва да знае, и сигурно знае, че каквото и да направи, каквото и да казва, синът на брутално убития Хашогджи – с най-пълно основание – ще  мисли дълбоко в себе си, че убиецът на баща му е именно той, MBS.

Знаейки това, организирането пред светлините на камерите на учтиво ръкостискане между синът на убития баща и убиеца на бащата, този всемогъщ принц, е заплюване на света в очите.

Не, MBS не е глупав. Той не искаше да плюе в очите на света, той има други, най-вече бизнес планове с него. Той чисто и просто си поиска цената на позволението младежът да напусне страната, така както най-настоятелно ходатайстваха за това американските му приятели. И вероятно успокоително чувство е било, че заплащането строшава душата на нещастния млад мъж, един потенциален противник.

А още по-голяма полза ще да е било в сметките на не глупавия MBS, надеждата, че това ръкостискане ще се оцени като доказателство за неговата невинност в убийството. Която сега е толкова съмнително за мнозина. Оправдателен жест.

Искаше да се надява на това MBS.

Но тук изби истината: предначначеният за оправдателен жест се оказа веществено доказателство виновността.

Защото само един безкрайно циничен, безкрайно  безскрупулен, безкрайно жесток човек можеше да измисли такава сцена. За който зверското убийство на Хашогджи или на който и да е друг, не е по-голям проблем от тази жалка комедия. Дали лично го е наредил или не, всъщност тук няма голямо значение. Същественото, ужасното е, че той е мозъкът на една велика сила.

И това е посланието на заплюването на света в очите.

В много лош момент идва то.

Вселената е принудена да постави на дневен ред въпроса за съществуването на човека и сега се съберат аргументите за да и за не..

Драматично много са веществените доказателства, че човекът е вредител. Вредител за своята среда, вредител за самия себе си.

И най-лошо: въпреки различни повърхности промени, човекът не се учи. Къде виждаме морално развитие през изминалите 10 хиляди години? Ако и да има много промени по повърхността, дали се е променило в дълбините? Променило ли се е нещо в нашите гени?

Не, не това е ръкостискане ще бъде последната капка в чашата.

Поради опитите на другата страна процедурата за доказателства продължава. Още няколко седмици, може би още няколко хилядолетия. Не можем да знаем

Но не това трябва да гадаем, колко време ни остава.

Задачата ни е: как може да служи всяка една наша мисъл, всяко едно наше деяние моралното развитие на човека?

* * *